О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 25.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 1177 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3, ГПК по повод постъпила касационна жалба от [община], чрез адвокат И. П., с вх.№75330/04.12.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу решение №1319 от 01.11.2012 г. по т.д.№911/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №328 от 17.05.2012 г. по т.д.№801/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ТК, ХІ-ти състав, с което касаторът е осъден на основание чл.327, ал.1 ТЗ да заплати на ищеца СД„РИФ-08-Т., Х. и с-ие” сумата 117 840.46 лв., неизплатена цена на продадени канцеларски материали по 19 бр. фактури с включено ДДС, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 18 424.28 лв. обезщетение за забава върху главницата , считано от датата на издаване на всяка една от 135 бр.фактури до предявяване на иска на 27.10.2011 г. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че за периода от 29.06.2009 г. до 23.09.2011 г. между страните са се установили търговски отношения на покупко-продажба на канцеларски материали. Фактурите са двустранно съставени, осчетоводени са в счетоводството на общината, по 115 от тях има плащане, като непогасени са останали сумите за цената на канцеларските материали по останалите 19 броя фактури в размер на 117 839.75 лв., за които липсват доказателства за извършени плащания. Мораторната лихва по главниците от процесните 135 фактури възлиза на сумата 18 424.28 лв., начиная от издаването на всяка една от тях.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Формулира следните правни въпроси: 1.За предпоставките на иска по чл.79 ЗЗД, който може да се упражни само от изправната страна- при подържан допълнителен критерии, който с оглед приложените решения на ВКС, постановени по реда на чл.218а ГПК, отм. може да се квалифицира като такъв по чл.280, ал.1,т.2 ГПК и 2/ При наличие на устен договор, без срок за изпълнение, издаването на фактурата ли е основание за изпадане на купувача в забава и тя представлява ли покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият общотеоретично поставен правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е залегнал в предмета на спора и не е обусловил конкретните правни изводи на съда. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по законосъобразността на иска по чл.327 ТЗ, а не по иск с правно основание чл.79 ЗЗД. Претендирана е неизплатена цена на продадена стока, а не обезщетение в размер на тази цена. Не е налице и подържаният допълнителен критерии за селектиране на касационната жалба- този по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като липсва идентичност между предмета на настоящия спор и и този по приложените решения на ВКС. Така с решение №109 от 27.07.2004 г. по гр.д.№1425/2003 г. на ІІ Г.О. ВКС се е произнесъл по обезщетение за пропуснати ползи, а с решение №179 от 28.05.2004 г. по гр.д.№1466/2003 г. на ІІ Г.О. – по претендираното обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение.
Вторият поставен въпрос е свързан с правните изводи на съда по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Той се поставя за първи път пред касационната инстанция, поради което е недопустим. Касаторът не е навеждал доводи за неправилното определяне падежа на задължението за мораторна лихва нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната си жалба. При това не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като нормата на чл.327, ал.1 ТЗ, уреждаща падежа на задължението на купувача за плащане на цената, е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1319 от 01.11.2012 г. по т.д.№911/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №328 от 17.05.2012 г. по т.д.№801/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ТК, ХІ-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: