7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 25.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 233 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК (във вр. чл. 623, ал. 6, изр. 2-ро ГПК).
Образувано е по касационната жалба с вх. № 14377 от 3.ХІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие против онази част от решение № 1920 на Софийския апелативен съд от 1.Х.2015 г., постановено по т. д. № 3275/2012 г., с която – на основание чл. 623, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 38 и сл. от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.ХІІ.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела – срещу касатора / [фирма]-София/ е било признато и допуснато изпълнението на Разпореждането /Заключението/ от 21.VІ.2013 г. по дело № 23752/299-2012 г. на Първи районен съд – Б., с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора Агенция за плащания и участие в земеделието (A.), което следва да се извърши съгласно чл. 622, ал. 3 от румънския Граждански процесуален кодекс в съответствие с изпълнителния документ: Писмо за Банкова гаранция № 000 LG-L–003436/31.VІІ.2012 г. за плащане на сумата 22 033 854.39 евро, ведно с разходите по изпълнението, възлизащи отделно на сумата от 1 725 832.38 леи.
Оплакванията на кредитната институция касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. „ненадлежно изследване на чуждестранното гражданско-процесуално право”. С оглед това се претендира частичното му касиране, като в тази връзка се инвокират следните три довода: 1./ Относно абсолютизиране на доказателствената сила на Сертификата по чл. 54 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22.ХІІ.2000 г.; 2./ Досежно погрешното разпознаване от страна на въззивния съд на акта, чието признаване се търси, като „съдебно решение” – без обаче да държи сметка за семантиката и произхода на този документ в рамките на румънското процесуално право; 3./ За механичното отхвърляне на приложението на възможните основания за отказ на изпълнение, предвидени в чл. 34, т. 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22.ХІІ.2000 г., базирано върху „факти, които не само не са верни, но и няма спор между страните по тях”. В свое подадено в пределите на срока по чл. 283 ГПК „Допълнение към касационна жалба” банката настоящ касатор навежда доводи в подкрепа на оплакванията си за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част, които са в смисъл, че съответният акт на румънския съд, признат от САС за „решение” по смисъла на Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22.ХІІ.2000 г., нямал осъдителен диспозитив, а представлявал заповед, адресирана до конкретно посочени двама съдебни изпълнители: „да приведат в изпълнение Писмо за Банкова гаранция № 000LG-L003436 от 31.VІІ.2012 г.” Ето защо, като попадащо в изключенията по чл. 34, т.т. 1, 2 и 4 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г., процесното Разпореждане/Заключение на Първи районен съд – Б. неоснователно било признато и допуснато до изпълнение.
Наред с принципното си становище, че създадената практика на ВКС по допускане на касационно обжалване на въззивни решения, „свързани с уважаване или не на молба за изпълняемост на съдебно решение, произнесено от чужд съд”, трябвало да бъде „преразгледана и преценена като неправилна”, кредитната институция касатор претендира да бъде спряно настоящето касационно пр-во по реда на чл. 631, ал. 1 ГПК- за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за отговор на следния въпрос: „Противоречи ли на принципа за осигуряване и зачитане правото на защита, залегнало в съображение 18 от Встъпителната част на Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22.ХІІ.2000 г. и на чл. 44 от същия документ /акт/, разпоредбата на чл. 280 от българския граждански процесуален кодекс относно производството по допускане на касационно обжалване, в което основанията за касационно обжалване не се разглеждат по същество и, ако касационното обжалване не бъде допуснато, тези оплаквания ще останат без разглеждане?”
Същевременно в същинската част от изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК банката касатор обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на едностранчиво схващаната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК („в частност – от значение за точното прилагане на закона”), изтъквайки, че с атакуваната част от решението си въззивният съд се е произнесъл по следните осем правни въпроса:
1./ „Счита ли се за изпълнение на задължението на съда по чл. 43 от Кодекса на международното частно право, ако същият съд използва за обосновка на своето решение единствено и само предоставените от заинтересованата страна цитати на отделни разпоредби от приложимия закон (в конкретния случай: румънския гражданско-процесуален кодекс), когато тези цитати са в превод от източник, за който няма данни да е официален (както „Държавен вестник” в България), и когато ответната страна е изразила изрично несъгласие?”;
2./ „В случай, че с акта, чието признаване се търси, се овластява конкретен съдебен изпълнител (вж. представените разпоредби от румънския закон), възможно ли е неговите правомощия да бъдат трансферирани на орган по изпълнение в друга държава членка чрез съдебно решение за признаване за изпълнение в тази държава?;
3./ „Следва ли да се счита за съдебно решение по смисъла на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22.ХІІ.2000 г. акт, на който пише, че е окончателен и не подлежи на обжалване и е постановен по искане на частен съдебен изпълнител, когото кредиторът е сезирал с молба за започване на принудително изпълнение и който акт оказва непосредствено влияние в правната сфера на лице, което не е участвало в производството по неговото произнасяне, което производство, съгласно националното законодателство, протича без призоваване на страните?”;
4./ „Допустимо ли е въззивният съд, в производството по чл. 43 от Регламент ЕО № 44/2001 г. на Съвета от 22.ХІІ.2000 г., да не събира доказателства, които оспорват констатациите на сертификата по чл. 54 от същия регламент , когато е сезиран с оспорване от страна на длъжника?”;
5./ „Следва ли за „достатъчен срок за организиране на защита” да се счита единствено времето, което е необходимо да се подаде жалба и/или предяви иск или се включва и времето за произнасяне по жалбата/иска?”;
6./ „Следва ли под понятието „оспорване” да се включва единствено възможността за подаване на жалба срещу акта в производството, в което е издаден, и преди същият да е станал окончателен (влязъл в сила)?”;
7./ „Дали фактът, че изпълнението продължава въпреки подаденото възражение, не компрометира възможността за защита на страната, която не е участвала в производството и която за първи път узнава за разрешеното срещу нея принудително изпълнение едва когато получава акт, който е окончателен и неподлежащ на обжалване и с него се разрешава принудителното изпълнение?”;
8./ „Дали следва да се счита за възможност за достатъчна защита хипотезата, при която спирането на изпълнението не се влияе от оспорването, а е в зависимост от преценката на съда и то след внасяне на гаранция в законово определен размер?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация М. – чрез неговия представител Агенция за плащания и участие в земеделието (A.) писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната негова част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство, но без да са били ангажирани доказателства, че такива реално са били направени. Инвокирани са доводи, че с атакуваната част от решението си въззивната инстанция не е нарушила разпоредбите на чл. 54, съответно на чл. 32, както и на чл. 34, т.т. 2 и 4 от Регламент (ЕС) № 44/2001 г. на Съвета от 22.ХІІ.2000 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
І. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното разпореждане на СГС за отказ и съответно да признае и допусне изпълнението на акта на румънския съд на основание чл.чл. 38-56 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22.ХІІ.2000 г., въззивната инстанция е приела с атакуваната част от решението си, че Разпореждането/Заключението на Първи районен съд-Б. представлява „решение” по смисъла на чл. 32 от този Регламент, както и че стриктно са били изпълнени условията на неговия чл. 53 за допустимост на искането: представени ведно с молбата за изпълнение на автентичен препис от подлежащия на изпълнение съдебен акт, на сертификат по чл. 54 от Регламента в изискуемия според неговото Приложение V формуляр, както и на преводи на същите документи на български език, извършени от заклет преводач. В тази връзка САС е игнорирал възприемането на използваните в посочения Регламент термини и понятия със съдържанието, познато на националното ни право, съобразявайки не само предвидения в него т. нар. „механизъм на двойния контрол”, но и действителния обхват на приложението му, зачитащ спецификата на различните правни системи, съществуващи в отделните държави членки на Европейския съюз, наред с обстоятелството, че не е необходимо процесното решение нито да е влязло в сила, нито непременно да разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а още по-малко придружаващият го сертификат да може да бъде оспорван /преразглеждан/ по възражение на ответната в процедурата за екзекватура кредитна институция. На тази плоскост е изведен решаващият правен извод в атакуваната част на постановеното от САС решение, че самите особености на производства, които не са състезателни /и затова не предвиждат уведомяване на ответника до момента на постановяване на съдебния акт, подлежащ на изпълнение/, не може да бъдат квалифицирани едновременно с това и като процесуални нарушения, щом неисковият им характер е ирелевантно за обхвата на приложение на Регламент (ЕО) № 44/2001 г. обстоятелство – при отчитане автономността на съответната национална правна система, но и също и на уредения в последната процесуален ред, по който длъжникът да може да се защити срещу самото изпълнение: чл. 711 от гражданския процесуален кодекс на Румъния – във вр. чл. 34, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22.ХІІ.2000 г. Данните по делото, че след осъщественото на датата 15.08.2013 г. връчване на банката настоящ касатор на Разпореждането/Заключението на Първи районен съд-Б., този длъжник не се е възползвал от предвидената възможност в румънския процесуален закон да подаде възражение, респ. – да инициира с него провеждането на спорно производство са съобразени от състава на САС на плоскостта на допускането от страна на общностния законодател изпълняемостта на горепосочения съдебен акт да може да настъпи от момент, предшестващ уведомяването на длъжника.
В съвкупността си горните констатации обуславят в случая извод, че нито един от 8-те, релевирани от банката касатор в изложението й към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроса, няма естеството на такъв, който да е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваната част от решението му по чл. 623 ГПК. Напротив, всички те имат изцяло хипотетичен характер – резултат от погрешното отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с първата част от допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол – от друга /”от значение за точното прилагане на закона” – не и за развитието на правото/. Съгласно т. 4, изр. 2-ро от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. обаче, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК „формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване”.
В заключение, при установената в процесния случай липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, се явява напълно безпредметно обсъждането налице ли е приложно поле на същия в хипотезата на допълнителната предпоставка по т. 3 на същия законов текст.
ІІ. Относно липсата на задължение по чл. 629, ал. 3 ГПК за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване до Съда на Европейските общности:
Ще следва да бъде оставено без уважение особеното искане на банката настоящ касатор за спиране на настоящето касационно пр-во по реда на чл. 631, ал. 1 ГПК – с оглед отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за отговор на формулирания правен въпрос (досежно факултативният характер на касационното обжалване по българския граждански процесуален кодекс), тъй като питането очевидно няма за предмет тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз, а единствено на приложимото национално процесуално право. Разпоредбата на чл. 234 от Договора за Европейската Общност не оставя съмнение, че националните съдилища могат да искат от Съда на Европейските общности произнасяне с предварителни заключения не само по граждански, но също и по наказателни, а най-вече – по административни дела, но е ноторно, че общностното право никога не се „намесва” във вътрешното процесуално право. Инстанционната йерархия и съдопроизводството са от изключителната компетентност на всяка държава членка, а общностен „гражданско-процесуален регламент”, който да се прилага за разглеждане на всички граждански, респ. търговски дела, подведомствени на съдилищата в отделните държави членки на ЕС, не съществува.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 629, ал. 3, предл. 3-то ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане на касатора [фирма]-София за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за отговор на въпроса: „Противоречи ли на принципа за осигуряване и зачитане правото на защита, залегнало в съображение 18 от Встъпителната част на Регламент (ЕО) № 44/2001г. на Съвета от 22.ХІІ.2000 г. и на чл. 44 от същия документ /акт/, разпоредбата на чл. 280 от българския граждански процесуален кодекс относно производството по допускане до касационно обжалване, в което основанията за касационно обжалване не се разглеждат по същество и, ако касационното обжалване не бъде допуснато, тези оплаквания ще останат без разглеждане?”
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1920 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 1.Х.2015 г., постановено по т. д. № 3275/2014 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ за признаване и допускане на изпълнението на съдебно решение на румънски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2