5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 29,11,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 289 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7553/18.ХІІ.2009 г. на „П. х.” ООД – С, подадена чрез процесуалния представител на търговеца против решението на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 6.ХІ.2009 г., постановено по т. д. № 642/09 г., с което е бил отхвърлен иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, предявен срещу „К. Б.” ЕООД – гр. Пл: за заплащането на сума в общ размер от 37 872 лв., като дадена на ответника на отпаднало основание – по развален договор за строителство, който бил сключен помежду им на 11 юни 2008 г.
Оплакванията на касатора „П. х” ООД – С са за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от апелативния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който иска на „П. х” ООД – С срещу ответното „К. Б.” ЕООД гр. Пл да се уважи в предявения по делото размер или, алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд и бъдат присъдени на касатора всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски, вкл. платения адвокатски хонорар.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по материалноправен и по процесуалноправен въпрос в противоречие както със задължителната практика на ВКС, така също и с трайната практика на съдилищата, а и двата въпроса били „от изключително значение” за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният въпрос бил за възможността договор за изработка да бъде развален от страна на възложителя „на основание чл. 262, ал. 2 и чл. 265, ал. 2 ЗЗД” и доколко тези две разпоредби имали приоритет пред общите правила на чл. 87 ЗЗД. Съответно процесуалноправният въпрос бил този за доказателствената сила и стойност на свидетелските показания и документи, депозирани и съответно изготвени от лице, упражняващо строителен надзор, по отношение изясняване на обстоятелството „дали, в каква степен и качествено ли са били извършени” договорените СМР. В тази връзка касаторът се позовава на представените от него по делото две влезли в сила решения на състави на І-во г.о. и на ОСГК на ВС на Н. от 1956 г. и от 1980 г., съответно по гр. дело № 5106/56 г. и по гр. д. № 65/80 г., а също и на едно решение от 25.VІ.2007 г. на състав от търговското отделение на Софийския окръжен съд по гр. дело № 934/07 г., за което обаче няма данни то да е влязло в сила.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „К. Б.” ЕООД – гр. Пл писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на „П. х” ООД – С ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, предявен срещу ответното „К. Б.” ЕООД – гр. Пл, въззивният съд е приел, че по сключения помежду им договор за строителство /изработка/ от 11.VІ.2008 г. са били извършени в първоначалния срок 85% от договорените СМР, съответно платени са били 96% от дължимото за това възнаграждение, както и че щом по взаимно съгласие на възложителя и изпълнителя срокът е бил продължен за отстраняване на двустранно констатираните от тях недостатъци, конститутивният ефект на твърдяното извънсъдебно разваляне на сделката – с обратно действие – не е могъл валидно да настъпи.
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК „по същия правен въпрос”. В случая, във връзка с релевирания в изложението си материалноправен въпрос, търговецът касатор се е позовал на две решения на състави от търговското отделение на Софийския окръжен съд: от 25.VІ.2007г. по гр.д. № 934/07 г., и от 19.Х.2007 г., постановено по гр. дело № 387/07 г., за които обаче няма данни те да са влезли в сила, щом като са подлежали на инстанционен контрол по правилата на въззивното обжалване пред С.. Останалите две съдебни решения на ВС /до 1996 г./, а именно Р. № 1203/18.VІІІ.1956 г., постановено по гр. дело № 5106/56 г. на І-во г.о. на ВС на Н., така както и Р. № 70/3.ХІ.1980 г. по гр. дело № 65/80 г. на ОСГК на ВС на Н. са влезли в сила и се отнасят до процесуалноправен въпрос, свеждащ се до точното и еднакво прилагане на чл. 136 ГПК /отм./, когато показанията на свидетел, заинтересуван в полза или вреда на една от страните по спора, следва да се преценяват от решаващия съд с оглед на всички други данни по делото – като се има предвид възможната „заинтересуваност”. Следователно не е налице идентитет по процесуалноправния въпрос, релевиран от касатора „П. х” ООД в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, от една страна и този правен въпрос, разрешаването на който е било предмет на горецитираните две решения на отделни състави на ВС /до 1996 г./ – от друга, като последните нямат естеството на задължителна практика на ВКС.
В заключение, освен че не бе констатирано наличие на първите две предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване, липсва и тази по т. 3 на същия текст от действащия процесуален закон. Константна е многогодишната съдебна практика, че развалянето на договор за изработка, който е по дефиниция двустранен, представлява правомощие единствено на изправната по тази сделка страна, като въпросния потестативен ефект било в хипотезата на опасност за неизпълнение, било при последващо установяване, че извършената работа е негодна за нейното предназначение, не може да бъде предизвикан от неизправен кредитор или пък когато той е изправен, но неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед неговия интерес. Следователно не се налага тълкуване на ясните разпоредби на чл. 262, ал. 2 и чл. 265, ал. 2 ЗЗД във връзката им с текста на чл. 87 ЗЗД, прилагани безпротиворечиво в продължение на шест десетилетия. Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото, тогава когато законите са непълни, неясни или противоречиви: за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени. Нито едно от тези условия в процесния случай не е налице.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК не следва на ответното по касация „К. Б.” ЕООД – Пл да се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства такива реално да са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 6.ХІ.2009 г., постановено по т. д. № 642/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 289 по описа за 2010 г.