Определение №803 от 4.11.2010 по ч.пр. дело №711/711 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 803
София, 04.11.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.11. две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №711 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от С. Б. Т., Б. Б. С. и В. Б. С., чрез адвокат С. Д., с вх.№7247 от 29.07.2010 год. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 27.07.2010 год., срещу определение №1103 от 28.06.2010 год. по гр.д.№141/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГК, ІV състав, с което е потвърдено определението, съдържащо се в решение от 07.12.2009 год. по гр.д.№2213/2008 год. на Софийския градски съд, ГК, 1-12 състав, с което частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на ответника З. инс” АД сумата 4 600 лв. разноски по делото, поради отхвърляне на предявените от тях искове с правно основание чл.407 ТЗ, отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част на иска, а на основание ал.8 от същата разпоредба в полза на юридическото лице следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възлиза на сумата 4 450 лв. С оглед изхода по делото е присъдена е и сумата от 150 лв,, изплатено от ответния застраховател възнаграждение за вещо лице.
Частните жалбоподатели, чрез адвокат Д., твърдят, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Навеждат довода, че съдилищата не са отчели факта, че те като ищци на основание чл.83, ал.2 ГПК са освободени от внасяне на такси и разноски. Твърдят, че адвоката им не е оспорил обстоятелството, че деликвентът три месеца след предявяване на иска е превел по сметки на ищците сумите, за които е осъден в наказателното производство. Подържат всичките основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГТПК.
Ответникът по частната касационна жалба не взема становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Съобразно препращата норма на чл.274, ал.3 ГПК определенията подлежат на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Те не са налице. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Частните жалбоподатели не са посочили общото, водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулират точно и мотивирано, както ги задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК, материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Преповтаряните доводи за неправилност на определението, поради подържаните в частната касационна жалба нарушения на процесуалния закон, не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК са изброени изчерпателно основанията за селектиране на касационната жалба, която разпоредба не препращат към чл.281, т.3, уреждащ основанията за касационно обжалване като неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си да се откаже селектирането на частната касационна жалба. В случая не са налице и допълнително подържаните всички основания за допускане на касационно обжалване. Изброяването само на законовите текстове, без да бъде мотивирано и обосновано с конкретните правни разрешения, не представлява излагане на допълнителните основания за селектиране на частната касационна жалба по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Не е доказана и подържаната противоречива съдебна практика. Представените по делото определение №1262 от 1.10.2009 год. по ч.гр.д.№2185/2009 год. на Софийския апелативен съд и Решение, материализирано в протокол от 24.02.2020 год. по гр.д.№534/2007 год. на Софийския градски съд, освен че са представени дори в незаверени ксерокс копия/нарушение на чл.183 ГПК, чл.101 ГПК, отм./, не са окончателни, поради което не доказват съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР 1-2009-ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1103 от 28.06.2010 год. по гр.д.№141/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГК, ІV състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар