О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 20.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 123 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 50 от 13.10.2008 година по гр.д. № 2222/2007 година на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение от 09.10.2007 г. на Врачански окръжен съд по гр.д. № 320/2007 г., с което Е. Г. Г. , едноличен търговец с фирма “С”, гр. В. е осъдена да заплати на Т. И. Й. на основание чл. 200 КТ сумата 4000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. Й. П. , настъпила на 17.09.2005 година в резултат на трудова злополука. В решението е прието за установено, че ищцата е майка на починалия Д. П. , загинал при падане от покрива на строеж, по време на работа като общ работник към предприятието на едноличния търговец Т. Й. Прието е, че смъртта е настъпила в резултат на трудова злополука, за която пострадалия е допринесъл с поведението си, поради което определеното обезщетение за неимуществени вреди, понесени от майката на загиналия в размер на 20000 лева, при условията на чл. 201, ал. 1 КТ е редуцирано до размер от 4000 лева. За разликата до предявения размер от 50000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователна е отхвърлена и претенцията с правно основание чл. 200, ал.2 КТ за сумата 1000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от разноски за погребението на загиналия Д. Й. П.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размер на 20000 лева е постъпила от Е. Г. Г. , в качеството и на едноличен търговец с фирма “С”. Поддържа се, че материалноправните въпроси по приложението на чл. 201, ал.1 ЗЗД – в кои случаи пострадалият с поведението си е причинил увреждането и по приложението на чл. 52 ЗЗД – как се определя дължимото от работодателя обезщетение при доказан принос за настъпване на злополуката от страна на пострадалия работник, решението на въззивния съд е в противоречие с решение № 690 от 14.11.1988 г. по гр.д. № 657 от 1988 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 792 от 06.12.1988 г. по гр.д. № 674 от 1988 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 377 от 07.03.2005 г. по гр.д. № 3* от 2002 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 723 от 18.06.1993 г. по гр.д. № 2* от 1992 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Ответницата по касационната жалба Т. И. Й. поддържа, че липсват предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Възприетото от въззивния съд разрешение на въпроса за разграничението на хипотезите на чл. 201, ал.1 и ал.2 КТ – кога пострадалият с поведението си е причинил умишлено увреждането и в кои случаи е допринесъл за настъпване на увреждането, допускайки груба небрежност, е в съответствие с постоянната практика на съдилищата, израз на която са приложените към касационната жалба съдебни актове. В съответствие с установената практика, въззивният съд е приел, че пострадалият не причинил злополуката умишлено, тъй като не искал или допускал настъпване на увреждането, а извършвайки работа на покрива на строителен обект в нетрезво състояние, не е положил дължимата грижа, която и най-небрежният не би положил в конкретната ситуация, поради което обезщетението следва да бъде намалено при условията на чл. 201, ал. 2 КТ. В съответствие с утвърдената практика, съгласно която обезщетението се намалява в зависимост от степента на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, са и изводите на съда, че обезщетението за увреждане, настъпило в значителна степен по вина на пострадалия работник, следва да бъде намалено до размер на 80 % – съобразно степента на съпричиняване на злополуката, предвид което от определеното обезщетение от 20000 лева, съдът е присъдил на основание чл. 200, ал.1 КТ сумата 4000 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 13.10.2008 година по гр.д. № 2222/2007 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: