О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 27.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. „В”, представляван от Р. М. В. от гр. С., чрез повереника си адв. Ц от АК-София, против решението от 04.02.2009 г., постановено по гр.д. № 76 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ВК, с което е оставено в сила решението от 01.11.2005 г. по гр.д. № 7539/2004 г. на СРС, I ГК, 44 състав, с което са отхвърлени предявените от Е. „В” срещу „С” Е. гр. С., иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 4600 лв., представляваща неоснователно обогатяване за извършени подобрения в имот на ответника, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 220 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 29.12.2003 г. до 05.05.2004 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като не е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят посочва и представя решение № 927 от 06.12.2006 г. по гр.д. № 606/2005 г. на II г.о. на ВКС. Представено е и решение № 4 от 16.06.2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г. на Конституционния съд на Република България.
Ответникът по касационната жалба, „С” Е. , не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по касационната жалба и по основанието за нейното допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 59 ЗЗД, с цена над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочат и трите хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала обедняването си, произтичащо от извършени от нея подобрения в имота на ответника като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, поради което е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и обусловения от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Направеното от жалбоподателката бланкетно искане за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материалноправно или процесуалноправно естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд. Както се посочи по-горе жалбоподателката не е посочила въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в противоречие със задължителната съдебна практика, такава не е представена, поради което на това основание въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За обосноваване на противоречива практика, жалбоподателката е представила решение на ВКС, цитирано по-горе, но не е формулирала въпроса, по който обжалваното решение противоречи на представеното решение на ВКС. Посоченото от касаторката твърдение в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване за наличието на неправилен извод на въззивния съд за липсата на разместване на материални блага, поради недоказаност на влагане на средства и труд, би било основание за евентуалното касиране на въззивното решение поради неправилност – чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, последваща проверка относно това дали същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да бъде извършена. Отделен остава въпросът, че касаторката само се е позовала на основанието визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направеното от нея изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 59 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС.
Наведените твърдения се отнасят по-скоро за евентуална неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но същите не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.02.2009 г., постановено по гр.д. № 76 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV “В” състав по касационна жалба с вх. № 1* от 13.03.2009 г. на Е. „В”, представляван от Р. М. В. от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: