1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София,17.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.С.
ч.т.дело № 915/2009 година
Производство по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. Б. от[населено място] срещу Определение № 643 от 17.11.2009 г. по ч.т.д.№ 588/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
Оплакванията в частната касационна жалба са за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С определение от 14.07.2009 г. по ч.гр.д. № 663/2009 г. Пловдивския апелативен съд оставил без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение № 131 от 26.05.2009 г. по т.д.№ 5/2009 г. на П. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за привичане на [фирма] като трето лице-помагач в процеса и за приемане на съвместно разглеждане на обратния му иск срещу третото лице.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, ТК е оставил без разглеждане частната жалба на жалбоподателя против съдебния акт на апелативния съд и прекратил производството по делото. Изложени са съображения, че постановеното от въззивната инстанция определение не е от категорията на преграждащите съдебни актове и с постановяването му инстатнционния контрол е изчерпан, които обусловили крайния му извод за процесуалната недопустимост на частната жалба, с която е сезиран.
Определението е правилно.
Определението на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд, с което не се допуска привличане на трето лице произтича от закона – чл. 220, изр. второ във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 220, изр. второ ГПК е аналогична на чл. 176, ал. 1, изр. второ ГПК (отм.), приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, т. 5, съобразно което определението, с което се отказва встъпване или привличане на трето лице по чл. 174 и чл. 175 ГПК (отм.) не е преграждащо, третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Следователно определението по чл. 220, изр. 2 ГПК подлежи на двуинстанционно разглеждане. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд.
Обоснования краен извод на тричленния състав на ВКС-ТК в обжалваното определение е правилен и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 643 от 17.11.2009 г. по ч.т.д.№ 588/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: