1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2535 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи срещу решение № 2618 от 11.04.19г.по в.гр.дело № 9359/18г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 11114 от 14.07.16г.по гр.дело № 58465/15г.на Софийски районен съд,І г.о.,48-ми състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна срещу „Металтрейд инженеринг”ЕООД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 5864.24 лв, представляваща обезщетение за ползване на стая с площ от 14 кв.м.,находяща се в [населено място],район „П.”, [улица], Спортен център „Л. Г.”ет.2, за периода от 1.05.11г.до 17.06.14г.,както и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 641.40 лв, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 4.07.14г.до 29.09.15г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Установяването на причинната връзка между обедняването и обогатяването на страните, когато се претендира обезщетение в случаите, в които е безспорно, че собственикът е лишен от възможността да ползва имота си – публична държавна собственост, който се ползва с особен режим и отдаването под наем става при съобразяване разпоредбата на чл.16 ал.2 ЗДС. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на ищеца Министерство на вътрешните работи е предоставен за управление имот – публична държавна собственост,представляващ УПИ VІ,кв.148 по плана на [населено място], м.Сухата река, комплекс „Г. А./Г.”,заедно с построената в имота сграда с пл.№ 1419 със застроена площ 359 кв.м., в която се намира процесното помещение – стая с площ от 14кв.м.на ІІ-рия етаж в административната сграда в стадион „Г.”.Установено е, че на 18.04.94г.между МВР и Спортен клуб „Л.”е сключен договор за съвместна експлоатация и организиране управлението и издръжката на спортни обекти,сред които процесният, за срок на действие от пет години, продължен за още три години с анекс,считано от 4.04.02г.Представен е и сключен между същите страни договор за сътрудничество № І – 8083/16.05.06г.,в който не са посочени конкретните обекти,за които се отнася.Прието е,че по силата на сключен на 1.06.06г. между СК”Л.”ЕООД в качеството на наемодател, и ответника „Металтрейд инженеринг”ЕООД, в качеството на наемател, договор за наем, е предоставено на ответника ползването на процесната стая с площ от 14 кв.м.Не е било спорно между страните, че същата се е ползвала от ответника до 17.06.14г., както и че той е заплащал договорения наем за нея на СК”Л.”.
При тези фактически данни по делото, въззивният съд е приел, че действително е налице обедняване на ищеца, който е бил лишен от възможността да ползва имота и да реализира доходи от него,каквито би получавал при отдаването му под наем.От друга страна, съдът е счел, че не е доказан вторият елемент от фактическия състав на чл.59 ЗЗД – обогатяването на ответника. Последният, като наемател на СК”Л.”,е държател на процесния имот, ползвал го е на възмездно правно основание и е заплащал наем,макар и не на собственика,а на наемодателя –трето за спора лице.Разместването на имуществените блага е между ищеца и третото лице СК”Л.”,а не между ищеца и ответника.
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.В приложените решения на ВКС /р.394 от 27.11.15г.по гр.д.№ 3034/15г.на ІV г.о.; р.677 от 5.11.10г.по гр.д.№ 1822/09г.на ІІІ г.о.; р.№ 131 от 27.10.09г.по т.д.№ 268/09г.на І т.о., р.№ 1025 от 23.12.09г.по гр.д.№ 3841/08г.на І г.о.; р.№ 55 от 3.04.14г.по гр.д.№ 5712/13г.на ІІІ г.о., р.№ 409 от 20.06.12г.по гр.д.№ 1411/10г.на ІV г.о.; р.№ 55 от 28.02.12г.по гр.д.№ 652/11г. на ІІІ г.о. и р.№ 204 от 5.09.13г.по т.д.№1158/10г.на ІІ т.о./съдебните състави са се произнесли по въпроса за фактическия състав на чл.59 ал.1 ЗЗД, при предявен иск за присъждане на обезщетение в полза на собственика на недвижим имот,ползван без основание от трето лице.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика на ВКС, тъй като те са изведени от конкретната фактическа обстановка по делото.
Решаващите правни изводи на съда, че ищецът е невладеещ собственик на процесните имоти, че наемодателят СК”Л.” владее имотите, чрез ответника – наемател, комуто ги е предоставил за ползване на възмездно основание – договор за наем, че за ползването на имотите ответникът заплаща наем, че наемодателят получава наем за ползването на същата вещ и се обогатява, че собственикът на вещите – ищеца пропуска получаването на наем, тъй като не владее имотите и се обеднява, че обедняването на ищеца е функция на обогатяването на третото лице СК „Л.”, не са в отклонение от посочената по-горе практика на ВКС.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2618 от 11.04.19г. по в.гр.дело № 9359/18г.на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.