1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
гр. София, 21.09.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 543 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу определение № 2851 от 06.06.2012г. по ч. т. дело № 1235/2012г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 5004 от 30.03.2012г. по гр. дело № 1760/2012г. на Варненски районен съд, Х състав в частта, с която е прекратено производството по гр. дело № 1760/2012г. на Варненски районен съд, Х състав, образувано по предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на действащ и валиден договор за присъединяване между [фирма] и [фирма] и за установяване съществуването на задължение за [фирма] да присъедини Вяец Било в 7-дневен срок от сбъдване на условията по чл. 6 във връзка с чл. 21, ал. 2 от договора.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът за наличието на правен интерес при предявяване на установителни искове е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд в частта, с която е прекратено исковото производство по предявените два установителни иска, съдебният състав на Варненски окръжен съд е приел, че същите са недопустими поради липса на правен интерес от тяхното водене. Изложил е съображения, че интересът на кредитора в облигационната връзка е да бъдат изпълнени поетите от насрещната страна задължения, като в процесния случай ищецът разполага с осъдителен иск за реално изпълнение на договорните му задължения. Въззивният съд е установил, че ищецът е предявил и осъдителен иск за релано изпълнение на задължението по договора на ответника да пресъгласува инвестиционния проект и парцеларен план, който иск включва и защитата, която ищецът би получил при разглеждане на дело по предявения от него установителен иск за съществуване на действащ и валиден договор за присъединяване между страните. По отношение на втория установителен иск за съществуване на задължение на ответника да присъедини ВяЕЦ Било в седемдневен срок от сбъдване на условията по чл. 6 във връзка с чл. 21, ал. 2 от договора въззивната инстанция е изложила съображения, че не е налице правен спор към момента на предявяване на иска, тъй като ищецът, от една страна твърди, че задължението не е изискуемо, а от друга страна не излага твърдения, че ответникът е оспорил задължението си.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора/частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посоченият от частния жалбоподател въпрос относно наличието на правен интерес за предявяване на установителен иск е релевантен за спора, тъй като се отнася до допустимостта на предявените установителни искове. Твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По отношение на допустимостта на установителния иск в двете му разновидности /положителен и отрицателен/ е формирана трайна съдебна практика в смисъл, че основна предпоставка за неговата допустимост е изискването за правен интерес. Въпросът за правния интерес от предявяване на положителен установителен иск по чл. 124 ГПК е винаги специфичен за делото и е обусловен от твърдените от ищеца факти, обстоятелства и правни доводи. Съдебната практика не би могла да бъде уеднаквена, като се даде разрешение при какви точно твърдени от ищеца факти и обстоятелства за него съществува правен интерес от предявяването на установителен иск, тъй като преценката е винаги конкретна. В конкретния случай въззивният съд е извършил необходимата преценка и като е направил извод за недопустимост на предявените установителни искове поради липса на правен интерес, не е нарушил закона и трайно установената практика на ВКС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2851 от 06.06.2012г. по ч. т. дело № 1235/2012г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: