4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
С., 22.06. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 585/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез главен юрисконсулт М. А. срещу въззивно решение на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия № 322/3.01.2011 г., постановено по гр. д. № 774/2010 г., с което дружеството е осъдено да заплати на А. Й. Д. сумата 6 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 13.06.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В изпълнение на указания за представяне на изложение по допустимостта на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е представена писмена молба от гл. юрисконсулт М. А. с приложение ППлВС № 4/68 г. и Р. І№ 792/6.12.1988 г. по гр. д. № 674/1998 г., ВКС, ІV г. о. Молбата съдържа оплаквания във връзка с размера на приетото от въззивния съд съпричиняване на резултата от страна на пострадалия в размер на ? част /не по-малко от 75%/ и от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди-6 000.00 лв.
За ответника по касация А. Й. Д. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат В. В..
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 285 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Искът е за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 20 000.00лв., обективно съединен с искове за имуществени вреди от разлика между трудовото възнаграждение преди злополуката и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 13.06.07 г. до 31.12.07 г. в размер на 1 200.00 лв. и за безплатна предпазна храна съгласно чл. 43, ал. 3 К. за периода от 1.06.2007 г. до 31.12.2007 г.
Районният съд е уважил иска за неимуществени вреди за сумата 12 000.00 лв. и е отхвърлил исковете за имуществени вреди изцяло като неоснователни.
Решението е обжалвано само от ответника-работодател с доводи за прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ и за нарушен принцип за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е влязло в сила в отхвърлителната част по исковете за имуществени вреди.
Въззивният съд е намалил обезщетението за неимуществени вреди до размер на сумата 6 000.00 лв., като е приел за установено следното:
Ищецът е работел при ответника като ел. механошлосер. На 13.06.2007 г. по повод възникнал проблем в трафопост 12А ищецът и колегата му К. М. били изпратени на място, за да проверят застопоряващия механизъм. При изпълнение на поставената задача ищецът и колегата му установили, че повредата не е в описания механизъм и за да отстранят действителната повреда преценили, че следва да се изключи захранването на трафопоста. Изключването следва да се извърши от диспечер в подстанцията. Искането за изключване се прави по телефона и се отбелязва от диспечера в специален дневник. Ищецът е поискал изключване на извод „Б.”, обадил се на диспечера свид. П. и последният му потвърдил, че е осъществено изключването. Когато ищецът пристъпил към работа се оказало, че е изключен не извод „Б.”, а извод „Междинен”. В резултат на образувалата се волтова дъга ищецът получил изгаряния на горните крайници. С разпореждане № 62/17.07.2007 г. на НОИ-РУ „СО”, [населено място] злополуката е призната за трудова. В резултат на злополуката ищецът е получил изгаряния на площ 9% от повърхността на тялото от ІІ-ра А.Б степен в областта на горни крайници. Проведено е лечение с оперативни процедури-отстраняване на умъртвени кожни участъци и свободна кожна трансплантация със собствена кожа на площ 150 кв. см. и редовни превръзки. Обсъдено е състоянието при изписване и остатъчни явления в областта на левия горен крайник-ограничение в отвеждането на лявата ръка в раменната става до 90% от позицията на тялото. Периодът на временна нетрудоспособност с болнично и домашно-амбулаторно лечение е общо 180 дни.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, определен от районния съд за сумата 12 000.00 лв., въззивният съд е приел, че не е нарушен принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Д. на ответника за приложение на чл. 201, ал. 2 КТ съдът е преценил за основателен и е приел и е обосновал проявена от ищеца груба небрежност по смисъла на посочения текст на закона /ищецът е бил с пета-най-висока квалификационна степен за работа с електрически уредби и е бил запознат с правилата за безопасна работа с ел. съоръжения, в деня на злополуката-13.06.2007 г. срещу подпис му е бил проведен ежедневен инструктаж. Въпреки това той е нарушил Правилник за безопасност и здраве при работа на електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи с посочените в чл. 140 мерки за безопасност при работа с пълно или частично изключване на напрежение в изрично посочена последователност; чл. 155 и чл. 157 проверка на отсъствие на напрежение над 1000 V се извършва с технически изправен указател и с диелектрични ръкавици, като при ел. напрежение 6000 V ищецът е захванал тоководещите части без предпазни средства, без да извърши проверка за отсъствие на ел. напрежение и поставени заземители. В тази връзка съдът е посочил, че в близост до трафопоста е имало багер, захранващ се от трафопоста, на който фаровете са светели и липсата на напрежение е могло да се установи и чрез багера. При тези данни законосъобразно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ и е намалил отговорността на работодателя наполовина, в който смисъл е постановил своето решение.
При тези данни съдът приема, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Оплакванията в представената молба-изложение на основания за допустимост на касационното обжалване по същество са касационни основания за отмяна на решението поради неправилност, а именно нарушение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които основания са неотносими към предварителното производство по селектиране на жалбите съгласно чл. 288 ГПК.
Липсва формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на обжалване на решението пред Върховния касационен съд съгласно ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по гр. д. № 1/2009 г.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия № 322/3.01.2011 г., постановено по гр. д. № 774/2010 г. по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], пл. „Св. И. Р.” № 1 чрез гл. юрисконсулт М. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: