О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 22 юни 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2161/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В.Н. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. П., срещу въззивно решение №I-154 от 05.12.2014 г. по гр. дело №1043/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение №616 от 19.03.2014 г. по гр. дело №8851/2013 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Г. И. К. и [фирма] искове за сумата 15000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на разпространяване в публичното пространство на следните позорни обстоятелства в предаването „От упор“ по телевизия „Скат“, излъчено на 01.09.2013 г.: „Атака прахосва парите на народа“, „С. и членовете на Атака са отседнали в хотел в С. на държавна ясла“ и „са хвърлени минимум 200 000 лв. държавни пари. Това е факт, че са държавни.“ Въззивният съд е приел за установено по делото, че на 01.09.2013 г. от 20 ч. по телевизия СКАТ е излъчено предаването „От упор” с водещ Д. Б. и гост Г. И. К.. Ответникът Г. К. е изразил мнение в процесното интервю, насочено към партия Атака и нейните членове. Точните му изявления: „Искам само да добавя няколко цифри. Фактически той от два месеца е в един хотелски комплекс в С. на много хубаво място, с изглед към залива. Освен депутатите там са и техните роднини, също на държавна ясла. Простата сметка показва, че за тези два месеца са хвърлени минимум двеста хиляди лева държавни пари, това е факт, че са държавни пари.“ Тези думи са стигали до знанието на ищеца и на неопределен кръг от лица. В същото време обаче те се отнасят до неконкретизирани като отделни личности групи от хора, поради което липсва основание ищецът да счита, че са били отправени лично към него. Действително предаването като цяло е насочено срещу В. С. и политическа партия Атака. Предмет на настоящото производство са обаче не всички изказвания срещу въззивника, направени в предаването, а само изрично посочените по – горе реплики. Във връзка с останалите изразени в предаването мнения са били образувани други производства между страните. Поради това не е налице основният елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно извършено противоправно деяние, отнасящо се до ищеца. За да бъде уважен искът е необходимо да са налице всички елементи на непозволеното увреждане: 1/ противоправно деяние /действие или бездействие/; 2/ вина; 3/ вреда и 4/ причинна връзка между деянието и вредата. Противоправността се свързва с нарушаване чрез действие или бездействие на определени правни норми, а вината се предполага до доказване на противното. За да е основателна претенцията за непозволено увреждане, следва да бъде установено от ищеца кумулативното наличие на всички посочени по – горе елементи. След като в случая липсва противоправно деяние, то исковете са неоснователни.
Ответниците по касационната жалба Г. И. К., [населено място], и [фирма], [населено място], оспорват жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: дали е налице обида и има ли противоправно деяние, когато казаното е унизително за честта или достойнството на определена личност; длъжен ли е въззивният съд да изложи свои съображения по спорните въпроси, включително и по тези, по които възприема аргументите на първата инстанция, както и да извърши преценка на всички доказателства по делото и доводите въз основа на тях; налице ли е противоправно деяние когато името на лицето, към когото са отправени обидните изявления не е посочено конкретно, но то е индивидуализирано в телевизионното предаване по друг начин, който не оставя съмнение, че репликите са насочени конкретно към него. Счита, че последният повдигнат въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а останалите са решени в противоречие с практиката на ВКС. Първият въпрос – в противоречие с решение №85 от 23.03.2012 г. по гр. дело №1486/2011 г. на ВКС, IV г.о. Втория – в противоречие с решение №324 от 22.04.2010 г. по гр. дело №1413/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение №450 от 21.07.2009 г. по гр. дело №3547/2008 г. на ВКС, II г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №I-154 от 05.12.2014 г. по гр. дело №1043/2014 г. на Бургаския окръжен съд. Първите два повдигнати въпроса обуславят крайното решение, но те не са решени в противоречие със сочената практиката на Върховния касационен съд. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен не само да формулира правния въпрос от значение за изхода по делото, но и да посочи конкретното решение на ВКС, в противоречие на което той е разрешен, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С първото посочено от касатора решение №85 от 23.03.2012 г. по гр. дело №1486/2011 г. на ВКС, IV г.о. е дадено задължително тълкуване по въпросите длъжен ли е съдът в решение по спор за причинени от журналист вреди да посочи в какво се изразява противоправното поведение; има ли право съдът да приеме в мотивите за безспорни обстоятелства, за които не е уведомил страните изрично, че не се нуждаят от доказване; какъв е процесуалният ред за представяне на електронен документ при действието на ГПК от 1952 г. и може ли той да замести липсата на доказателства по чл.14 от ЗРТ; за правното значение на добросъвестната проверка на достоверността на изнесената от журналиста информация и дали това изключва отговорността му; за приложението на чл.10 ал.1 от КЗПЧОС; за разликата между факт и мнение; за границите на допустимата журналистическа критика по отношение на политик. В това решение няма задължително тълкуване по така повдигнатия от касатора първи въпрос дали е налице обида и има ли противоправно деяние когато казаното е унизително за честта или достойнството на определена личност. Въззивният съд е съобразил трайно установената практика, включително и посоченото решение, според което на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако са неверни и позорят конкретната личност. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида за точно определено лице. С решение №324 от 22.04.2010 г. по гр. дело №1413/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение №450 от 21.07.2009 г. по гр. дело №3547/2008 г. на ВКС, II г.о. е прието, че съгласно чл. 235 ал. 2 и ал. 4 ГПК съдът основава решението си върху установените по делото обстоятелства и върху закона, като излага своите изводи в мотивите към решението. Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК въззивният съд решава спора по същество, когато потвърждава първоинстанционното решение, и в този случай е длъжен да мотивира своето решение – чл. 272 ГПК. Предвидената от закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на собствени мотиви по съществото на спора. Обжалваното решение е съобразено с тези решения, а и с ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Последният повдигнат въпрос е неотносим, защото с обжалваното решение не е прието, че няма противоправно деяние когато името на лицето, към когото са отправени обидните изявления не е посочено конкретно, но то е индивидуализирано в телевизионното предаване по друг начин, който не оставя съмнение, че репликите са насочени конкретно към него. Според въззивния съд исковете са неоснователни, защото няма извършено противоправно деяние, отнасящо се конкретно до ищеца. Евентуалната необоснованост не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае съществото на спора. Тя би могла единствено да послужи като основание за касиране на обжалваното въззивно решение поради неправилност, но не и като основание за допускане на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото необосноваността в крайна сметка се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Съобразно изхода на спора на ответниците не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №I-154 от 05.12.2014 г. по гр. дело №1043/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.