О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 25.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.11.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 10/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр.П. , чрез адв. С.В., срещу определение на Пловдивския окръжен съд № 3388 от 16.11.2012 год., по в.гр.д.№ 1686/2012 год., с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател вх.№ 26448/15.10.2012 год. за изменение решение № 1446 от 28.09.2012 год., по същото в.гр.д., в частта му за деловодните разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство за един адвокат.
С частната жалба е въведено оплакване за процесуална незаконосъобразност на постановения съдебен акт, по съображения, основани на чл.78, ал.3 ГПК и изхода на делото във въззивната инстанция.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.2756, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
С определение № 155 от 27.02.2013 год., по ч.т.д.№10/2013 год. състав на второ търговско отделение на ВКС, след като е приел подадената от [фирма], гр.П. частна жалба вх. № 30323/26.11.2012 год. за редовна и процесуално допустима, е спрял производството по делото на осн. чл.292 ГПК до окончателно приключване със съдебен акт на т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Счел е, че доколкото с образуваното с разпореждане на Председателя на ВКС от 31.07.2012 год. т.д.№ 6/2012 год. следва да се даде отговор на въпроса за присъждане на адвокатско възнаграждение, когато бланковият договор не е попълнен в удостоверителната му част относно действително изплатената в брой сума, поради съществуващо противоречие в практиката на касационната инстанция, то решението на ОСГТК на ВКС по същото е от значение за правилното приложение на процесуалния закон – чл.78, ал.3 ГПК.
Следователно обстоятелството, че т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС е приключило с окончателно съдебно решение № 6 от 05.11.2013 год. обосновава правен извод, че процесуалните пречки за движение на ч.т.д.№ 10/2013 год. са отпаднали, поради което, на осн. чл.230 ГПК производството по същото следва да бъде възобновено.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че макар и искането на настоящия частен жалбоподател [фирма], гр.П., като въззиваем в производството по в.гр.д.№ 1686/2012 год., за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство да е направено своевременно и с оглед изхода на делото във въззивната инстанция страната да има право на такива, съгласно процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, то обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства за реалното им извършване, изключва основателността на молбата, основана на чл.248, ал.1 ГПК.
Изложени са съображения, че представения в тази вр. договор за правна защита и съдействие № 47723 от 10.0.2012 год. съдържа единствено уговорено възнаграждение в размер на сумата 1950 лв. за общо упълномощените да представляват ТД – молител адвокати – С. В. и С. В., чрез които безспорно е осъществена защитата на въззиваемата страна по делото пред ПОС и начина на изплащането му- изцяло и в брой, но доколкото в така представения бланков договор не е попълнена удостоверителната му част / раздел ІV/, касаеща изплатената по него сума, то същият сам по себе си не съставлява доказателства за реалното престиране на уговореното адвокатско възнаграждение.
Определението е правилно.
Видно от приложения на л.29 от в.гр.д.№ 1686/2012 год. бланков договор за правна защита и съдействие № 47723/ 10.09.2012 год. в раздел ІІІ от същия е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение на адвокатите С.В. и С.В. общо в размер на сумата 1 950 лв. за изготвяне и подаване на отговор и процесуално представителство по делото, като начина на плащане е конкретизиран – „ изцяло и в брой”.
В раздел ІV от този договор, обаче, изрично относим към изплатения доход на упълномощените адв. В. и В., липва въобще вписване на конкретна сума, която да заплатена от ЮЛ- доверител, съобразно посочения по- горе начин.
Следователно, както е правилно е приел и ПОС, приложеното частно писмено доказателство не удостоверява реално изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което при отсъствие на ангажирани други допустими от ГПК доказателства, установяващи факта на осъществена от [фирма], гр.П. престация по процесния договор в размер на сумата 1 950 лв., искането за присъждане на същата, като деловодни разноски за въззивното производство по в.гр.д.№ 1686/2012 год., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, се явява неоснователно и това само по себе си изключва да са налице и предпоставките за уважаване молбата, основана на чл.248, ал.1 и сл. ГПК.
Обстоятелството, че в същия смисъл са задължителните постановки в т.1 на ТР № 6/ 06. 11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, според които съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път, задължително да се представят доказателства за това, а ако е в брой – е достатъчно изричното вписване за направеното плащане в договора за правна помощ, имащо характера на разписка, обосновава правен извод, че оплакването за неправилност на обжалвания съдебен акт е неоснователно, поради което частна жалба вх.№ 30323/26.11.2012 год. следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№ 10/2013 год. на І- т.о. на ВКС.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от П. съд определение № 3388 от 16.11.2012 год., по в.гр.д.№ 1686/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: