О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
С. 26.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3104 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. И. Г. от [населено място], чрез особеният му представител адвокат С. против въззивно решение № 1926 от 27.03.2018г. по в.гр.д. № 8023/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 3.02.2017г. по гр.д.№ 63743/2014г. на Софийски районен съд, допълнено с решение № 85373 от 6.04.2017г., като е осъден М. И. Г. да заплати на С. П. Г. сумата от 10 000лв., на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и унижение, вследствие на нанесени удари на 26.11.2011г., около 23.30ч., на [улица]в [населено място],с метална палка, в резултат на което са причинени счупване на короната на 21 зъб на нивото на корена, разкъсване на нокътната фаланга на пети пръст на дясната ръка и оток, кръвонасядания и охлузване по лигавицата на горната устна, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30дни, престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК, поради което му е наложено наказание „Пробация” за срок от девет месеца, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2011г., като е отхвърлен иска в останалата част и са присъдени разноски.
К. се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като поставя два въпроса. Първият е относно задължението на въззивния съд да постанови акта си след като обсъди всички наведени възражения и формира мотиви по тях, който счита, че е разрешен от въззивният съд в противоречие с решение № 102 от 25.11.2016г. по гр.д.№ 1055/2016г. на ІІ г.о.,а вторият е относно релевантните за определяне на размера на обезщетението факти, във връзка с който се позовава на противоречие на въззивния акт с решения № 95 от 24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011г. на І т.о.,№ 141 от 19.08.2013г. по т.д.№ 453/2012г. на ІІ т.о. , които само цитира, без да представя. К. поставя, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК и въпроса за наличие на самостоятелни мотиви на въззивният съд, когато изложените от последния се припокриват с тези на първата инстанция и налице ли е формално препращане към тези мотиви, по смисъла на чл.272 ГПК, когато без да има изрично позоваване на посочената разпоредба, въззивният съд възпроизвежда мотивите на първата инстанция. Отделно счита решението и за „очевидно неправилно”, без да излага конкретни мотиви в тази връзка.
Срещу подадената от касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
В. съд е преценил като основателен предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, като е счел, че са установени противоправното поведение на ответника /с влязла в сила присъда/, причинените вреди /въз основа на медицинска експертиза/ и наличието на пряка причинна връзка, с оглед ангажираните гласни доказателства на свидетеля Г., който като очевидец на случилото се е с преки и непосредствени впечатления. При определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил: възрастта на пострадалия /16г./, начинът на причиняване на увреждането /нанесени удари с метална тръба/, неговия характер и вид /счупване на короната на 21 зъб на нивото на корена, кръвонасядания и охлузване по лигавицата на горната устна, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30дни/, начинът и продължителността на лечение /освен медикаментозно, е било приложено и оперативно лечение/, установените последици /неудобство да се показва пред хора/, степента на преживения в тази връзка стрес.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, които са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посоченото специално основание.
Противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, защото въззивният съд е постановил акта си след като е обсъдил всички ангажирани доказателства, включително и направените възражения и е формирал волята си, обосновавайки правните си изводи. В този смисъл не е налице противоречие с цитираното от касатора решение по гр.д.№ 1055/2016г. на ІІ г.о., съгласно което въззивната инстанция като такава по същество, е длъжна да изложи самостоятелни изводи и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани от въззивната жалба и отговора.
Настоящият съдебен състав не счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и относно втория поставен въпрос, касаещ начина на определяне на размера на дължимото обезщетение. В. съд е съобразил установената съдебна практика, изградена въз основа на ППВС №4/23.12.1968г., като в решаващите си мотиви е изложил достатъчно доводи относно обстоятелството кои счита, че са реално причинените неимуществени вреди и въз основа на кои релевантни обстоятелства ги определя в посочения размер. Доколкото съгласно цитираното ППВС, дължимата от съда преценка за всеки отделен случай е конкретна и специфична, произтичаща от установените релевантни обстоятелства, цитираната от касатора съдебна практика, постановена във връзка с други случаи и факти относно тежестта на реално причинените неимуществени вреди, е несъотносима /и сама по себе си също не може да обоснове посоченото специално основание за допустимост/.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 по третият поставен въпрос, във връзка с приложението на чл.272 ГПК, също не е налице, защото съгласно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. – за да е поставеният въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото следва – разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или да съществува необходимост тъй като законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена и да се налага да се предприемат действия, за да се разглеждат и решават делата според точния смисъл на законите, а настоящият случай не е такъв. Досежно приложението на чл.272 ГПК има трайно установена практика, която не се нуждае от промяна и която е била съобразена от въззивния съд. Доколкото вече беше прието, в отговор на първия поставен въпрос, че в случая въззивният съд е изложил достатъчно самостоятелни мотиви, ирелевантно се явява, че същите не съдържат изрично препращане към мотивите на първата инстанция. Припокриването на мотивите на първата и втората инстанция не е проблем, когато двете инстанции формират идентични правни изводи, въз основа на приетите за установени факти по делото.
Относно последното посоченото от касатора специално основание за допустимост -„очевидна неправилност”, следва да се посочи, че в представеното изложение липсват изложени аргументи, въз основа на които да се изведе извод за наличие на подобна хипотеза по чл.280 ал.2 ГПК, а и настоящият съдебен състав не счита, че такива явстват от гореописания въззивен акт.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1926 от 27.03.2018г. по в.гр.д. № 8023/2017г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.