1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
[населено място], 28.10.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №54/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 361/28.02.2014г., постановено по гр.дело №4345/2012г. на Софийския апелативен съд, гр. отделение, десети състав. С решението е потвърдено решение от 7.08.2012г., постановено по гр.дело № 2391/2006г. на СГС, първо гр.о., 16 състав.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата С. А. Т. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди решението на СГС, с което е отхвърлен искът по чл.402 ТЗ отм., предявен от [фирма] срещу С. А. Т., съдът е приел, че искът трябва да бъде насочен срещу застрахователното дружество, при което е застрахована отговорността на делинквента / ответник/ по застраховка „Гражданска отговорност”/ параграф 143 от ПЗР на КЗ /. Направен е също извод, че няма основание да се възложи възстановяването на всички щети на МПС от ПТП в тежест на причинителя на вредата в случаите, в които суброгиралия се застраховател в правата на пострадалия, не може да получи обезщетението по валидно сключен договор за застраховка / поради заличаване на застрахователя – ЗК [фирма]/, тъй като в този случай отговорността на делинквента е само за размера на вредите, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка” – чл.213, ал.1 КЗ. Тъй като претенцията на ищеца е в рамките на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка и стойността на вредите не надхвърлят нейния размер, предявения иск се явява неоснователен. Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на управлявано от ответника МПС в ЗД „Ю.”, с променено наименование ЗК [фирма] / заличено/, въззивният съд е обосновал с отразяването на застрахователната полица в протокола за ПТП, както и от показанията на съставителите на протокола за ПТП, разпитани като свидетели по делото.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право при наличие на допълнителните критерии по т.1- т.3 на чл.280, ал.1 ГПК критерии.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът поставя два въпроса от значение за изхода на делото :1. Следва ли валидността на договора за застраховка „ Гражданска отговорност” да бъде установена при условията на пълно и главно доказване от страната, която твърди нейното наличие, при условие, че описаната в протокола за ПТП полица е изрично оспорена от другата страна като невалидна? и 2. Разпростира ли се задължителната практика на ВКС, в частта относно материалната доказателствена сила на протокола за ПТП като официален свидетелствуващ документ по отношение на представената към момента на настъпване на ПТП застраховка „Гражданска отговорност”, след като не може да се направи извод дали са заплатени застрахователните премии и дали застрахователния договор е валиден към датата на ПТП?
Съгласно чл.154 ГПК, че всяка страна трябва да докаже твърденията и възраженията си в процеса. В представеното от касатора съдебно решение №7, постановено по т.дело № 492/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е даден отговор на правния въпрос за материалната доказателствена сила на протокола за ПТП вкл. в частта за наличието / отсъствието на застрахователна полица. В случая във връзка с оспорването на документа, са разпитани като свидетели лицата участвали при съставянето на протокола за ПТП, които са потвърдили, че им е била представена отразената в протокола застрахователна полица от виновното за ПТП лице. Самият касатор признава, че в протокола за ПТП е вписан номера на застрахователната полица, застрахователя и срока на действие. В решение № 227/12.02.14г. по т.д.№ 769/12г. на І т.о. и решение №73/22.06.12г. по т.д.№ 423/11г. на І т.о. постановени при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008г. по реда на чл.290 ГПК, е прието и, че при оспорване, чрез опровергаване на съдържанието на протокола за ПТП, оспорващата страна следва да установи твърденията си. Изводите на съда и преценката на доказателствата по възраженията на касатора за валидността на застрахователната полица към датата на ПТП, като съд по съществото на спора, могат да бъдат преценявани с оглед на тяхната обоснованост и законосъобразност само ако решението бъде допуснато до касационен контрол. Релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. Основанията за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК са различни от касационните основания за касиране на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК, съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на двата въпроса касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По критерия по т.2 касаторът не представя влезли в сила съдебни решения, с които по двата въпроса да има противоречива съдебна практика.
С оглед на дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения по прилагането на закона правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Освен това двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК точното прилагане на закона и развитие на правото формират едно общо основание. В конкретни случая жалбоподателят се позовава на една от хипотезите – развитие на правото и не излага аргументи от необходимостта да се тълкуват правни норми или да бъде осъвременена съдебната практика. От изложеното следва, че по двата въпроса касаторът не обоснова допълнителния селективен критерий.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №361/28.02.2014г., постановено по в.т.дело №4345/2012 г. на Софийския апелативен съд, гр. отделение, десети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: