О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
гр.София, 29.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 546/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. А. А. от [населено място] против решение № І-13 от 18.02.2011 год. по гр.дело № 1318/2010 год. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 568/02.06.2010 год. по гр.дело № 6979/2009 год. на Бургаски районен съд и е отхвърлен предявения от ищеца против ответниците ревандикационен иск. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, защото счита, че първият материалноправен въпрос, изразяващ се във възможността избеният етаж да се третира, като самостоятелен обект-жилище в сграда, макар и да не отговаря на строителните правила и норми за жилище, е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 96/16.11.1971 год. на ОСГК на ВС, както и на решение № 94 от 01.07.2008 год. на Бургаски окръжен съд, решение № 263 от 26.02.1985 год. на І-во г.о. на ВС, решение № 540 от 30.07.1997 год. на І-во г.о. на ВС и решение № 263 от 26.02.1985 год. по гр.дело № 24/1985 год. на І-во г.о. ВС.
Касаторът счита, че и вторият материалноправен въпрос за правното основание, на което ответниците владеят имота, след като са закупили идеални части от избен етаж, който не представлява самостоятелен обект, също е разрешен в противоречие със съдебната практика – решение № 77/15.01.2009 год. по гр.дело № 1092/2007 год. /цитирано в определение № 744/03.07.2009 год. по гр.дело № 572/2009 год. на ВКС, ІІІ-то г.о./, решение № 78/12.04.2010 год. по гр.дело № 398/2009 год. на Окръжен съд-Кърджали, решение от 19.02.2010 год. по гр.дело № 3568/2009 год. на Окръжен съд-Търговище, решение от 12.02.2010 год. по гр.дело № 280/2009 год. на Окръжен съд-Добрич и решение № 508/25.11.1998 год. по гр.дело № 350/1998 год. на ВКС.
Третият материалноправен въпрос, изразяващ се във възможността на съсобственика да предяви ревандикационен иск срещу друг съсобственик, на който въпрос, според касатора въззивният съд е отговорил отрицателно, е в противоречие с разрешението му, в решение № 139/1985 год. по гр.дело № 111/1985 год. на ОСГК на ВС, а също и в решение № 10143/2005 год. на СРС и решение № 2455-78-І на ВС.
Ответниците по касационната жалба М. А. К. и С. Й. К. от [населено място] изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отхвърли предявеният от ищеца ревандикационен иск, касаещ ? ид.ч. от избения етаж на двуетажната жилищна сграда с идентификационен номер, находяща се в поземлен имот с идентификационен номер в[жк], [улица], въззивният съд е приел самостоятелен статут на обекта, различен от твърдението на ищеца, за статута му на обща част, обслужваща първия и втория етажи от двуетажната сграда. Изложени са съображения, че още с построяването на сградата приземният етаж е изграден, като самостоятелен обект, в който са разпределени помещения-стаи, кухненски бокс, тоалетна и баня с отделен самостоятелен вход и отделна ел.инсталация и ВиК, отделни за етажите електромер и водомер и този етаж не е обслужвал жилищата на първия и втория етажи, защото е нямал предназначението на избен етаж, респ. не се е състоял от складови помещения, каквото обслужващо предназначение е имало подпокривното пространство, преустроено от ищеца в жилище и използвано единствено от него. Приемайки, че претенцията на ищеца се изразява в ревандикиране на идеална част от избен етаж, със статут на обща част на сградата, какъвто не е налице, защото приземният етаж е самостоятелен обект от етажната собственост, в която ищецът е собственик на втория етаж и идеални части от общите части на сградата, въззивният съд, след отмяната на неправилното първоинстанционно решение, с чиито правни изводи изразил несъгласие, я отхвърлил като неоснователна и недоказана.
Позоваването на ТР № 96/16.11.1971 год. на ОСГК на ВС е неотносимо към поставения от касатора правен въпрос, защото разглежда друг правен въпрос, а именно: при делба на съсобствени жилищни сгради следва ли, или не разделянето им на етажи или части от етажи да бъде съобразено с пар.155 ППЗПИНМ/ДВ, бр.51/1950 год./ и посочените текстове от строителните правила и норми. По същите съображения неотносими към поставения правен въпрос са и цитираните решения № 263/26.02.1985 год. по гр.дело № 24/1985 год. на ВС, І-во г.о. и решение № 540 по гр.дело № 297/1997 год. на ВС, І-во г.о.
Поставеният от касатора правен въпрос, изразяващ се доколко е валидно правното основание, на което ответниците упражняват владението си, няма значение за изхода на спора, тъй като обектът е със самостоятелно предназначение, а не обслужващо, което е формирало решаващата воля на съда и в тази връзка цитираните от касатора съдебни актове на съдилищата-Варненски окръжен съд, Окръжен съд-Кърджали, Окръжен съд-Търговище и Окръжен съд-Добрич, които не съдържат данни, че са влезли в сила, нямат значение на съдебна практика и касационният съд не ги коментира. Цитираното от касатора определение на ВКС на РБ, постановено по чл.288 ГПК няма значението на задължителна съдебна практика, съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС на РБ.
Посоченият от касатора трети материалноправен въпрос също не представлява основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото въззивният съд не е отрекъл материалноправната възможност на съсобственика да предяви ревандикационен иск срещу друг съсобственик, а е мотивирал извод, че касаторът е предявил ревандикационен иск за защита на правото си на съсобственост върху обща част, а приземният етаж няма такъв статут, защото е самостоятелен обект от етажната собственост, в която отделни етажи принадлежат на отделни съсобственици, поради което касационният съд не констатира противоречие при разрешаването на правния въпрос и с цитираното от касатора ТР № 139/23.11.1985 год. по гр.дело № 111/1985 год. на ОСГК на ВС, както и с постоянната съдебна практика, в този смисъл.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № І-13 от 18.02.2011 год. по гр.дело № 1318/2010 год. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на В. А. А. от [населено място], с вх.№ 3641/21.03.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/