О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
ГР. София, 30.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в закрито заседание на 7.11.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Иванова т.д. №60004/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд София по т.д. №239/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу касатора искове, както следва: по чл.232, ал.2 ЗЗД, за сумата от 43 810 лв., неплатена наемна цена за ползване на недвижим имот по договор между страните за периода м. юли 2010 г. до м.февруари 2011 г. и 8 762 лв. ДДС; за сумата10 806 лв., с включен ДДС, стойност на консумативи за м. януари, февруари и декември на 2010 г. и м.януари 2011 г., ведно със законната лихва върху главниците и по чл.92 ЗЗД за сумата 17 443 лв., неустойка за забава на плащането на наема и консумативите за посочените периоди до 5.08.11 г., както и деловодни разноски в размер на10 480 лв. Не е уважено възражението на ответника за прихващане със сумата 597 132 лв., дължима на осн. чл.59 ЗЗД стойност на подобрения, вложени в повече от договореното с инвестиционната програма в наетия имот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима на осн. чл.280, ал.2 ГПК в действащата към подаването редакция срещу въззивното решение по иска за наемна цена, предявен за сума над 20 000 лв. и по функционално обуслования от него иск по чл.92 ЗЗД, за мораторна неустойка.По иска за консумативи с цена под 20 000 лв. въззивното решение по търговското дело е влязло в сила на осн. чл.280, ал.2 ГПК. Стойността на подобренията по възражението за прихващане на ответника е по –висока от този размер, но по съображения, аналогични с приетото в т.1В от ТР №4/14 г., стойността /цената/ на предявените с възражение подобрения не е меродавна при преценката за обжалваемост на решението по исковете.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че материалноправният въпрос: При наличие на клауза в договора, указваща, че всички подобрения и движими вещи, направени и закупени от наемателя в изпълнение на взаимно одобрена по вид и цена инвестиционна програма в наетия имот остават собственост на наемодателя, то това съгласие обхваща ли и тези вещи и подобрения, които надхвърлят предварително одобрения размер? – е от значение за спора и е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната и приложена практика по чл.290 ГПК.
ВКС намира, че соченото основание за допускане на обжалването не се установява
Въззивният съд е отхвърлил възражението за прихващане на наемната цена и неустойката със стойността на подобренията и дв. вещи в имота, надхвърляща уговорената в инвестиционната програма по приложение №1 към договора, по две групи съображения:
1.Съгласно т.17.4 и 5 от договора за наем всички направени от наемателя инвестиции и вложения в изпълнение на инвестиционната програма стават собственост на наемодателя и той не дължи заплащането им. Няма основание да се приеме, че съгласието на страните в тази хипотеза обхваща само инвестициите и вложенията, очертани в приложение №1 към договора.
2. Дори да се приеме обратното, претендираните в повече от договореното разноски на наемателя не са доказани – не са ангажирани доказателства за действителния размер на направените разходи за дизайнерски проект и обзавеждане по договора на наемателя с трето лице [фирма], като издадената фактура не е достатъчно убедително доказателство за установяване на правно релевантния факт. Въпреки указанията в доклада на СГС ответникът не е ангажирал доказателства, както за установяване на действителния размер на разходите за подобрения, така и на увеличената стойност на имота, с оглед дължимостта на по-малката от двете суми – тази на обедняването и тази на обогатяването.
Цитираните от касатора решения на ВКС са за случаи, когато е установено, че наемателят е извършил подобрения в наетия имот, извън посочените в/обхванатите от/ договора за наем. По настоящото дело втората група съображения на АС са за неустановеност на претендираните в повече от договореното разходи. След като пред инстанциите по същество са изслушани две технически експертизи за изпълненото по инвестиционната програма, въззивният съд въз основа на съвпадащите констатации на вещите лица е приел, че не са установени с категоричност разходите за дизайнерския проект и обзавеждане по т.8 от заключенията на вещите лица. За изпълнените демонтажни работи, нови строителни работи, работи по електрическата част, по част „слаботокови инсталации”, по доставката на подемници, по климатичната инсталация и кухненско обзавеждане / т.1-7 от закл. на техническите експертизи/е установено, че са по-малко и на значително по –ниска стойност от заложеното в инвестиционната програма. Затова, според въззивния съд, твърдението на ответника по иска и касатор, че е извършил подобрения в имота и е закупил движими вещи за обзавеждането му в повече от уговореното с приложение №1 към наемния договор / което на осн. т.17. 4 и 5 от него става собственост на наемодателя, без той да дължи обезщетение за инвестициите и движимите вещи/ е останало недоказано и основаното на това твърдение възражение за прихващане не е уважено.
Тези изводи не противоречат на цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК и осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не е налице.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по т.д. №239/14 г. от 10.11.15 г. по исковете с пр. осн. чл.232, ал.1,пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на осн. чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение по т.д. №239/14 г. от 10.11.15 г. на Софийски апелативен съд в останалата му част- по иска за консумативни разноски с пр.осн. чл.232, ал.2,пр.2 ЗЗД с цена под 20 000 лв..
Определението само в частта за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: