3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 08.10. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 613/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба от адвокат С. М. П.-пълномощник на Г. Б. К. срещу решение № 237 от 01.06.2012 г. по гр. д. № 286/2012 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 384/2008 г. на Самоковския районен съд в частта, с които са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за заплащане на съответни на дяловете им в съсобствеността части от сумата 15 000 лева, представляваща обща стойност на извършени лично от претендиращия съделител в периода 1987-1992 г. строително-ремонтни работи в парцел ІV-190 от кв. 49 по плана на [населено място] и построената в имота жилищна сграда на 70 кв. м. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Л. Б. К., С. Б. В. и Б. П. К. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа на първо място, че е налице «съществен процесуален въпрос за доказателственото значение на установени по делото релевантни факти /досежно извършване от един сънаследник и съсобственик на подобрения /СМР/ в общ имот/ и как следва да бъдат уредени имуществените отношения между сънаследниците в този случай». Касаторът счита, че въпросът е разрешен при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /неправилно квалифицирано по т. 2/ и се позовава на влязло в сила решение № 221 от 22.05.2012 г. по гр. д. № 159/2012 г. на Плевенския окръжен съд и решение № 486 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 1487/2008 г. на Хасковския районен съд.
Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., първата част на така поставения въпрос не почива на факти, установени по делото. Обратно – той е основан на твърдението на касатора, че релевантните за спора факти, че той е извършил подобренията в общия имот, са установени по делото. Въззивният съд, обаче, е приел за недоказано съделителят Г. К. да е извършил подобренията за своя сметка и със собствени средства; установил е, че той е участвал с труд в строително-ремонтните работи наравно с останалите съделители, като дейността по цялостния ремонт е организирана и заплатена от Б. К.. Представените от ищеца фактури за закупени материали също не доказват ремонтните работи да са извършени с негови средства, тъй като не установяват, че тези материали са вложени именно при ремонта на процесната сграда. Прието е, че нито един от свидетелите не е бил свидетел на закупуване и доставяне на материали лично от Г. К.. По тези съображения не може да се приеме според въззивния съд, че за извършването на ремонта са вложени основно средства и труд на ищеца и с оглед на това претенцията по сметки с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН е отхвърлена като неоснователна.
Следователно, отхвърлянето на иска е в резултат на конкретната фактическа обстановка, приета от въззивния съд в разглеждания случай, поради което и поставеният от касатора въпрос в своята първа част не съставлява правен въпрос по смисъла на разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, който да обоснове допускането на касационната жалба за разглеждане по същество.
Втората част на въпроса се свежда до това съобразно с коя материалноправна норма следва да се уреди ликвидацията на имуществените отношения между сънаследниците, когато един от тях приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството. При формулирането му касаторът отново изхожда от предпоставката, че релевантните за уважаване на предявената от него претенция факти са установени по делото. Както вече се посочи, въззивният съд е приел обратното. Следователно, и в тази част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е поставен въпрос за тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, от която зависи решаването на делото, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото първият от посочените съдебни актове – решението на Плевенския окръжен съд, не е представен с изложението, а относно решението на Хасковския районен съд няма данни да е влязло в сила.
На следващо място касаторът е поставил въпроса: «следва ли в мотивите към въззивното решение да бъдат обсъдени в съвкупност всички събрани по делото доказателства и съдът съответно да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства, на исканията и възраженията на страните и да изложи фактическите си констатации и правните изводи, направени на основание събраните по делото доказателства, каквито са изискванията на нормата на чл. 236, ал. 2 ГПК». Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
С т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая под формата на процесуалноправен въпрос касаторът е развил съображения за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуални правила при обсъждането и преценката на доказателствата и доводите на страните. По същество те се покриват с основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и имат отношение към правилността на въззивното решение, която обаче не се проверява в производството по чл. 288 ГПК.
Последният поставен от касатора въпрос е: как следва да бъдат уредени претенциите за извършени подобрения /сметки/ – по реда на чл. 346 ГПК или чл. 12, ал. 2 ЗН. Както вече беше посочено, становището за неоснователност на предявения от касатора иск е резултат от дейността на въззивния съд по обсъждане на доказателствата и формиране на правните изводи, а не се дължи на неправилно тълкуване или прилагане на конкретна правна норма, от която зависи решаването на делото. В този смисъл не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отделно от изложеното, касаторът не обосновава необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН в различен от възприетия от въззивния съд смисъл с оглед точното прилагане на закона или развитието на правото, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК също не е налице, тъй като решение № 150 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 7/2011 г. на Софийския окръжен съд не е представено с изложението, а решение № 486 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 1487/2008 г. на Хасковския районен съд, решение № 147 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 825/2009 г. на Самоковския районен съд и решение № 497 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 640/2011 г. на Врачанския окръжен съд не са влезли в сила. Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС, което разглежда някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот, също изхожда от предпоставката за извършване на подобрения от претендиращия заплащането им – обстоятелство, в което в разглеждания случай не е установено по делото. По тази причина посоченият тълкувателен акт не може да обоснове основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят сторените от тях разноски по производството във Върховния касационен съд в размер на 375 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 237 от 01.06.2012 г. по гр. д. № 286/2012 г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Б. К. да заплати на Л. Б. К., С. Б. В. и Б. П. К. сумата 375 /триста седемдесет и пет лв./ лева, съставляваща разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: