О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 31.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 732 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. В. С. и В. В. С. против решение № 146/16.01.2009г., постановено по гр.д. № 258/2008г. на Разградски окръжен съд, в частта, с която е отменено решението на Разградски РС по гр.д. № 890/2005г. и вместо това са отхвърлени исковете за обявяване за относително недействителен по отношение на ищците договора, сключен на 14.01.1998г. между О. Р. и ЕТ-“П” и в частта, с която е осъден този Е. и “С” А. <Ад&@А. &/span> да заплатят на касаторите обезщетение за използването на собствената им идеална част и вместо това тези искове са отхвърлени.
За да постанови това решение, въззивният съд е установил следното: Процесната сграда “Битов комбинат в Р. е актувана за общинска собственост. С влязло в сила решение на 02.08.2000г. по адм.д. № 238/1998г. на Разградски ОС е признато правото на съсобственост върху 3,6% ид.ч. от тази сграда на В. С. С. , /починал в хода на процеса и наследен от касаторите К. В. С. и В. В. С./ М. Д. Р. и Р. Д. Т. Те не спорят по между си, че първия има 1,8%, а последните две общо 1,8%. С н.а. № 169/22.03.2007г. М. Д. Р. и Р. Д. Т. са продали на съделителя К. В. С. своите 1,8 % ид.ч. В хода на производството е предявен инцидентен установителен иск за обявяване за относително недействителни по отношение на ищците договорите, с които О. Р. се е разпоредила с магазин за постелъчни материали с площ 75 кв.м. със самостоятелен вход от улицата в полза на ЕТ”Перпера-Б. Цакова с договор от 14.01.1998г. и със самостоятелно обособено партерно помещение от 162 кв.м., ползващо се за химическо чистене в полза на “С” А. , продадено според съда с договор за продажба на акции от 15.09.2000г. Въззивният съд е приел, че първия договор е противопоставим на ищците, тъй като е сключени и вписан преди вписване на наложената в тяхна ползва възбрана, вписана на 18.01.2000г., като обезпечение на бъдещия иск за делба, а обособения обект битов комбинат е прието, че е бил включен в капитала на общинско предприятие “С” А. , от което са продадени акции. Така двата обекта са изключени от делбената маса и за тях съдът е отменил решението за писъждане на обезщетение и е отхвърлил това искане, което е квалифицирал по чл. 282, ал.2 от ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон – чл. 7,8 и 9 от Правилника за вписване, защото първото вписване на договора от 1998г., ако изобщо е извършено не съответства на тези текстове, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради това, че съдът е отказал откриване на производство по оспорване на удостоверение за тежести от 17.11.2008г., не изискване от Службата по вписване на заверен вписан екземпляр от договора от 18.01.1998г., за да се установи кога точно е вписан, предвид установените две дати на вписване – преди и след възбраната, позоваване на копия от документи, при поискване да се представят оригинали и на нормите на чл. 186 и 188 от ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище нито по допустимостта, нито по основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Първия процесуален въпрос, формулиран в изложението е допуснато ли е съществено процесуално нарушение, ако съдът откаже да открие производство по оспорване истинността на удостоверение за тежести и това съставлява ли затруднение за страната да установи обективната истина.. Касаторите твърдят, че този въпрос е разрешен в противоречие с Р 600/1990г. по гр.д. № 6040/1990г.
Този въпрос касае решаващите мотиви на въззивното решение и действително е разрешен в противоречие с практиката по чл. 154 от ГПК, което налага допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Вторият формулиран от касаторите въпрос е допуснато ли е съществено процесуално нарушение, ако съдът откаже да изиска заверено копие от вписан в службата по вписване договор, за установяване точната дата на вписване и дали то правилно е било извършено. Касаторите твърдят, че този въпрос е разрешен в противоречие с Р № 1488/1999г. по гр.д. № 814/1999г. V г.о. Останалите решения са постановени по предходни редакциии на чл. 4 и чл. 109 от ГПК /отм/.
Този въпрос има отношение към приетото от съда, че договора е вписан още на 18.01.1998г. Той е разрешен в противоречие с цитираната практика и с практиката по приложението на чл. 153 от ГПК, което също налага допускане до касация на възззивното решение на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Третия въпрос е съставляват ли незаверените ксерокопия доказателства. Този въпрос е неотносим към предмета на спора, тъй като изпратената от общината преписка по приватизацията съдържа заверени от нея копия, които имат силата на официален документ.
Последния въпрос е могла ли е О. да продаде обособения обект от 162 кв.м., тъй като не е доказано, дали той е обособен по одобрения архитектурен проект. Този въпрос бил разрешен от въззивния съд в противоречие с Р № 204/05.06.2002г.
Съдът не е изследвал въпроса дали обекта, предназначен за химическо чистене е бил включен в капитала на дружеството и от кой момент, за да се формира извод, дали той е останал част от сградата, за която е признато с влязлото в сила решение но административното дело, че ищците притежават идеална част, или към този момент той е извън обхвата на общинската собственост и с него не може да се обезщетяват ищците. Дали този обект е бил обособен в архитектурен смисъл също е относим към спора въпрос, който не е разгледан от съда в противоречие с цитираното решение.
Въззивното решение е постановено и в противоречие с Решение № 818 от 21.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 399/2004 г., I г. о., съгласно което “Потестативното право на делба може да бъде реализирано само по отношение на съсобственик, но не и спрямо лице, което не притежава права върху делбената вещ. Прехвърлянето на спорното право в хода на процеса е ирелевантно от гледна точка на процесуалното приемство. Но от материалноправна страна съдът е длъжен съгласно чл. 188, ал. З ГПК да го вземе предвид, като делбата се извърши между съсобствениците към момента на постановяване на решението” Въззивният съд не е съобразил извършеното прехвърляне в хода на процеса между съделителите.
По изложените съображения, съдът намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 146/16.01.2009г., постановено по гр.д. № 258/2008г. на Разградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. В. С. и В. В. С.
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: