О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
гр. София, 01.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 17 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Н. Б. К., Е. Г. К. и С. Г. К., всички чрез адв. Л.П. срещу решение от 12.04.2010 г. по гр.дело № 2494/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 05.05.2006 г. по гр.дело № 985/2000 г. на Софийски районен съд. С последното са отхвърлени исковете с пр. осн.чл.108 ЗС предявени от Н. Б. К., Е. Г. К. и С. Г. К., С. И. К., М. Я. К., В. Д. П., В. С. П., Ц. В. И., Н. В. И., С. В. С., С. А. К., Д. М. К., Т. Д. Т., Д. Т. Д., Р. Т. Д., К. А. Ч., А. К. Ч., И. Ц. Г., Х. И. Г. – Н., Ц. И. П. срещу С. о., Е. Б. Б., Г. М. Б., Д. Д. И. и С. В. И. за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху клубно помещение, находящо се на партерния етаж в сградата на [улица] [населено място] с площ от около 136.50 кв.м., разделено на две части – със застроена площ от 31.28 кв.м. и от 102.17 кв.м. Касаторите поддържат основания за касационна отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. може ли да се приеме, че е налице групов строеж при обстоятелството, че между спорещите страни липсва надлежно сключен договор за групов строеж, за който законът изисква да е изготвен в писмена форма и с нотариална заверка на подписите, 2. възможно ли е С. о. да е страна по евентуален договор с физически лица през 1968 г. или през 1982 г., когато законовите разпоредби не позволяват на общината да придобива и да се разпорежда с недвижими имоти, като това право е допуснато само на държавата, 3. може ли за Б., респективно С. о. да възникнат правни последици от разпределителен протокол, който не е подписан от председателя на ИК, а е подписан от общински служител без представителна власт, 4. възможно ли е да се приеме, че е налице групов строеж при липса на писмен договор със С. о., след като на 08.07.83 г. след разпределителния протокол от 07.01.82 г. е съставен от ответника – Б. протокол образец 16 за въвеждане в действие на жилищна сграда на[жк], като е посочен инвеститор и строител[жк], а не групов строеж. Според касаторите правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата Е. Б. Б. на лично основание и като наследник на починалия на 14.05.2010 г. ответник по иска Г. М. Б. и М. Г. Б., последният също встъпил на осн.чл.227 ГПК в правата на Г. Б. в писмен отговор, чрез адв. Н. Н. са изразили становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Останалите ответници по жалбата не са изразили становище по същата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявения иск за признаване за установено по отношение на ответниците С. о., Е. Б. Б., Г. М. Б., Д. Д. И. и С. В. И., че ищците са собственици на недвижимия имот клубно помещение, находящо се на партерния етаж в сградата на [улица] [населено място] с площ от около 136.50 кв.м. и за предаване владението на същия е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че с н.акт, издаден по н.дело № */1932 г. Г. В. закупил двуетажна къща с дворно място от 600 кв.м., находящи се в [населено място], [улица]. С акт за завземане на недвижим имот за държавен № */22.10.1949 г. са актувани на осн. ЗОЕГПНС като държавна собственост партерът и съответните тавански и зимнични помещения и ? ид.част от общите части на сградата и дворното място, находящо се в [населено място], [улица] отбелязване, че имотът е предоставен на С.”С.” и че е бивша собственост на Г. А. В.. Последният починал на 17.06.1954 г. и оставил наследници Е. Н. А. и Е. Б. Б..
Прието е, че с н.акт № */1967 г. Е. Н. А. на 13.07.1967 г. продала на няколко физически лица И. и А. Ч., В. и Ц. И., Д. и С. К., И. и Т. Г., Т. Д. Т. и Р. В. Д., В. и В. П., Х. М. Х. и М. Й. З., С. и М. К. първия надпартерен етаж, две мазета и таванско помещение, заедно с 50/100 идеални части от двуетажната сграда и дворното място, находящо се в [населено място], [улица]. С н.акт № */25.2.1969 г. Х. Х. и М. З. продали на Г. С. К. 1/8 ид.част от описания етаж от къща и от 50/100 ид.части от дворното място.
Установено е по делото, че с определение № 163/16.10.1968 г. в регистъра на Софийски районен съд е вписана Ж. „Ц. А.” – С., като с удостоверение от 26.01.2007 г. по ф.дело № 87/68 г. на СРС е отразено, че няма данни кооперацията да е прекратена и заличена.
Съдът е приел, че на проведено заседание на ИК на Б. РНС от 19.11.68 г. е взето решение за продажба на Ж.”Ц. А.” С. на държавния партерен етаж от двуетажната къща, находяща се на [улица], ведно с ? ид.част от общите части на сградата и с отстъпване право на строеж върху ? ид.част от мястото за разрушаване и построяване на нова жилищна сграда.
Прието е, че съобразно удостоверение № */11.11.1978 г. на Бл.РНС И. и А. Ч., В. И., Ц. Ц., Д. и С. К., Т. и И. Г., Т. Т., Р. и Д. Д., В. и В. П., Г. К., С. и М. К. възоснова на посоченото решение на ИК на Б. изкупили партерния етаж от сградата на [улица], заедно с 1/2 ид.част от общите части на сградата и отстъпване право на строеж върху 1/2 ид.част от мястото.
С писмо № */22.05.1969 г. на Зам.министъра на строежите и архитектурата е разрешено жилищната сграда на Ж.”Ц. А.” на [улица] [населено място], състояща се от 8 жилища, 4 ателиета и клубно помещение на кварталната ОФ о. да бъде изпълнена по стопански начин от кооперацията. За изграждане на жилищната сграда е издаден и позволителен билет № */14.08.68 г.
С разпределителен протокол от 07.01.1982 г. за доброволна делба на построена пететажна масивна жилищна сграда на [улица] дялове на част от приобретателите по договорите за покупко-продажба, посочени по-горе са поставени в собственост отделни обекти от сградата. Това са лицата И. и А. Ч., В. и Ц. И., Д. М. К, И. и Т. Г., Т. Д. Т., В. и В. П., С. и М. К., Г. С. К., на С. А. К./идентично име със С. Х. К./, на Р. и Д. Д., като наследници на Р. Д.. Според същия протокол Б. получил клубно помещение, намиращо се на партера с площ от 136.50 кв.м.
С протокол от 08.07.1983 г. приемателна комисия към Б. приела и въвела в действие обект на ж.к. [улица].
Със шест нотариални акта №№ */86 г., */86 г., */86 г.,*/86 г., */95 г. и */95 г. И. и Т. Г., В. и Ц. И., В. и В. П., Д. и С. К., С. и М. К. и Г. С. К. са признати за собственици по покупко-продажба на идеална част от дворно място, отстъпено право на строеж върху държавна земя, групов строеж и доброволна делба на отделни обекти от сградата, построена в парцел V.- * от кв.371 по плана на [населено място] м.”Б.”, сега м.”Г.-Г-6-II-4”, заедно със съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
Прието е, че със заповед № */09.11.98 г. на О. у. на област С. е постановено наследниците на Г. В. да се обезщетят на основание ЗОСОИ за одържавения по реда на ЗОЕГПНС имот на [улица] със съсобственост в клубното помещение, общинска собственост със застроена площ от 136.50 кв.м.
С договор за доброволна делба от 05.11.2002 г., сключен между С. о. и И. Б. на клубно помещение, находящо се на партерния етаж в сградата на Ж.”З. п.” на [улица] със застроена площ от 136.50 кв.м. заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена в дял на СО е поставено помещение със застроена площ от 34.61 кв.м., а в дял на Е. Б. помещение със застроена площ от 110.57 кв.м. Прието е, че Е. Б. и Г. Б. продали посоченото помещение на Д. Д. И..
От правна страна съдът е приел, че ищците не са придобили правото на собственост върху отделни обекти от сградата, находяща се в [населено място], [улица] като последица от участие в Ж.. Прието е, че Ж.”Ц. А.” е била учредена, като не е установено същата да е придобила право на собственост върху дворното място на [улица], съответно да е придобила право на строеж в същото, поради което и да е станала собственик на изграденото върху терена на осн.чл.63,ал.1 ЗС или чл.92 ЗС.
Прието е, че ищците и праводателите им са придобили ? ид.част от дворното място и право на строеж върху другата 1/2 ид.част. Относно решението на ИК на Б. от 19.11.68 г. за продажба на Ж.”Ц. А.” С. на държавния партерен етаж от двуетажната къща, находяща се на [улица], с ? ид.част от общите части на сградата и с отстъпване право на строеж върху 1/2 ид.част от мястото съдът е приел, че това е един от елементите от фактическия състав по прехвърляне право на собственост и учредяване право на строеж. Според въззивния съд е необходимо с оглед разпоредбите на чл.18 ЗС в редакцията на текста в.Изв. бр.92/1951 г. и сключването на писмен договор, данни за което не са установени по делото. Прието е, че не е установено физическите лица, придобили права върху имота да са прехвърлили тези права на Ж.”Ц. А.”.
Съдът е приел, че сградата в процесното място не е била изградена от Ж., като в тази насока е взел предвид нотариалните актове, издадени на отделните етажни собственици, в което е отразена констатацията, че е осъществен групов строеж. Прието е, че разделителният протокол от 07.02.82 г. също не създава права на собственост на етажните собственици по отношение на процесното помещение.
Въззивният съд е приел, че спорното помещение не представлява обща част на сградата, тъй като по естеството и по предназначението си не служи за общо ползване. С оглед на това съображения съдът е направил извода, че процесното помещение не е обща част и не принадлежи на етажните собственици.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпросите, поставени в п.1-ви и 2-ри от изложението, а именно може ли да се приеме, че е налице групов строеж при обстоятелството, че между спорещите страни липсва надлежно сключен договор за групов строеж, за който законът изисква да е изготвен в писмена форма и с нотариална заверка на подписите и втория въпрос – възможно ли е С. о. да е страна по евентуален договор с физически лица през 1968 г. или през 1982 г., когато законовите разпоредби не позволяват на общината да придобива и да се разпорежда с недвижими имоти, като това право е допуснато само на държавата. Правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото – ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1-ва. Поставените въпроси от жалбоподателите не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд по делото. Следователно не се установява наличие на общото основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а именно формулиран правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване по посочените въпроси, без да се извършва преценка за наличие на хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени в п.3-ти и 4-ти от изложението на жалбоподателите – може ли за Б., респективно С. о. да възникнат правни последици от разпределителен протокол, който не е подписан от председателя на ИК, а е подписан от общински служител без представителна власт и възможно ли е да се приеме, че е налице групов строеж при липса на писмен договор със С. о., след като на 08.07.83 г. след разпределителния протокол от 07.01.82 г. е съставен от ответника – Б. протокол образец 16 за въвеждане в действие на жилищна сграда на[жк], като е посочен инвеститор и строител[жк], а не групов строеж. Поставените въпроси са по правилността на обжалваното решение, за обсъждане на събраните по делото доказателства и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. Тези въпроси представляват основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК и следва да се преценяват, само ако се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, предпоставките за което не се установяват в настоящия случай. В производството по чл.288 ГПК съдът извършва проверка само за наличие на основание за допускане на касационно обжалване при конкретно и ясно формулиран правен въпрос и при наличие на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпросите, формулирани от жалбоподателите.
С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата М. Б. не следва да се присъждат разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение, тъй като видно от приложеното адвокатско пълномощно и договор за правна помощ от 14.07.2010 г. договореното адвотатско възнаграждение на адв.Н. Н. от 400 лв. не е внесено – т.е. не са налице данни за направени разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 12.04.2010 г. по гр.дело № 2494/2006 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 36836 от 19.05.2010 г., подадена от Н. Б. К., Е. Г. К. и С. Г. К. с адрес [населено място], [улица], всички чрез адв. Л.П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: