О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
гр.София, 15 ноември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев търговско дело № 50244 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], всичките чрез адвокат Ю. С. от САК срещу решение № 252/08.10.2015 г. по т.д. № 379/2015 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение № 168/25.02.2015 г. по т.д. № 914/2014 г. на Окръжен съд Варна за отхвърляне на предявените искове от касаторите срещу [фирма], [населено място], на основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба се съдържат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: Представлява ли индивидуален административен акт издаден от административен орган по силата на законова делегация, с който се определя размера /цена/ на конкретна престация между търговци, основание за плащане на тази цена в случаите, когато задължението за плащане на тази цена произтича от закона, респ. от подзаконов нормативен акт и когато между търговците съществува валидно неформално правоотношение; Дали с отмяната на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици все едно че не е съществувал в правния мир, съответно отпада ли с обратна сила правното основание за извършване на престации произтичащи от отменен индивидуален административен акт; Изложени са съображения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с приложените към изложението решения, представляващи задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се поставят допълнително материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се свеждат до това, какви са правните последици от отмяната с влязло в сила решение на административния съд на индивидуален административен акт, с който се определя конкретния паричен размер на услугата и дължи ли се връщане на даденото в този случай, както и задължително ли е съдебното решение по административния спор за гражданския съд, съгласно чл.302 ГПК. Касаторът счита, че допълнително поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От [фирма], чрез адвокат Н. Б. от АК Варна е постъпил писмен отговор, в който оспорват доводите в жалбата с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и се иска да бъдат присъдени разноски.
От Комисията за енергийно и водно регулиране не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна.
За да постанови решението въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че отмяната на административния акт не може автоматично да се преуреди или отмени вече възникнали права и задължения по сключените неформални договори за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] за период, през който договорите са били изпълнявани, тъй като по своето съдържание това са договори за услуги с продължително изпълнение. Съдът е приел, че първоизточник на задължението за плащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа са договорите, а не отмененото решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, поради което плащането на сумите не е на отпаднало основание или без основание, а предявените искове са неоснователни.
При тези фактически и правни изводи на съда в обжалваното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос, дали с отмяната на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици все едно, че не е съществувал в правния мир и отпада ли с обратна сила правното основание на извършените престации, произтичащи от отменен индивидуален административен акт. Даденото разрешение на повдигнатия въпрос е в противоречие с приложената съдебна практика на ВКС, ТК, по чл.290 ГПК поради което е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите материалноправни и процесуалноправни въпроси не обуславят допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.4, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не се твърди, че съществуващата практика на съдилищата се нуждае от осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените отношения, както и че правните норми за неясни или противоречиви, поради което не е налице и основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правните норми във връзка с прилагане на разпоредбите на неоснователното обогатяване и обвързващата сила на влязлото в сила решение на административния съд съгласно чл.302 ГПК не са неясни, непълни или противоречиви, което осигурява точното им прилагане, с оглед на което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 252 от 08.10.2015 г. по т.д. № 379/2015 г. на Апелативен съд Варна.
УКАЗВА на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], всичките чрез адвокат Ю. С. от САК, в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Република България, както следва:
УП БЪЛГАРИЯ 1” Е. – 2729,33 лева; [фирма] – 2579,03 лева; [фирма] – 2832,06 лева; [фирма] – 2812,23 лева; [фирма] – 2259,05 лева, [фирма] – 2130,17 лева; [фирма] – 2208,52 лева; [фирма] – 2153,27 лева; [фирма] – 2193,73 лева; [фирма] – 2119,89 лева; [фирма] – 2156,93 лева; [фирма] – 2809,45 лева; [фирма] – 2436,72 лева и [фирма] – 2582,34 лева.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.