1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
гр. София, 02.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1223 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца В. С. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. Н. срещу решение № 1178 от 05.07.2011г. по гр. дело № 821/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е оставено в сила решение от 21.07.2010г. по гр. дело № 3057/2005г. на Софийски градски съд, I ГО, 5 състав и ищеца – въззивник е осъден да заплати на ответника – въззиваем Гаранционен фонд, [населено място] юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер 1 290 лв. С оставения в сила първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от В. С. Смимеонов срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 88, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. 1 ЗЗ /отм./ за сумата 42 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 02.07.2003г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2003г. до окончателното й плащане, като неоснователен и недоказан, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 280 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за неправилно интерпретиране на събраните доказателства, поради което счита, че ВКС следва да се произнесе относно доказателствената тежест на събраните по делото доказателства, за да се уеднакви противоречивата съдебна практика и да се допринесе за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: 1/ до каква степен официални свидетелстващи документи, събрани в предварителното наказателно производство, имат доказателствена стойност в гражданския процес; 2/ до каква степен следва да се приемат свидетелски показания; допустимо ли е изключването на свидетелски показания, включително на свидетели – очевидци на настъпилото ПТП, от събраните по делото доказателства; 3/ каква е доказателствената сила на протокола за оглед на местопроизшествието в гражданския процес.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материалноправния или процесуалноправния въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е приел, че причина за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие е навлизането на мотоциклетиста в насрещното платно на движение на товарния автомобил. Тази фактическа обстановка е възприета въз основа на представените писмени доказателства /констативен протокол и протокол за оглед на местопроизшествието/, заключението на приетата в първоинстанционното производство първа съдебна автотехническа експертиза, като решаващият съдебен състав е обсъдил и свидетелските показания. Възражението на ищцовата страна, че товарният автомобил е бил с повредени светлини и че се е движел без светлини, е прието за неоснователно, тъй като при направения оглед на товарния автомобил е било констатирано, че светлините му са изправни. Поради липса на една от кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд, а именно вина у водача на товарния автомобил за настъпилото ПТП, въззивният съд е стигнал до извод за неоснователност на предявения иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Касаторът е длъжен да представи доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Когато не са представени такива доказателства, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. В настоящия случай касаторът не е представил, нито е посочил влезли в сила решения на ВКС или други съдилища, в които посочените от него процесуалноправни въпроси са решени по друг начин, поради което е неоснователен доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По посочените от касатора процесуалноправни въпроси е формирана по реда на чл. 290 ГПК постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008г. на ВКС, II TO, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010г. на ВКС, І ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011г. на ВКС, II TO, решение № 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008г. на ВКС, ІІ ТО и други. Протоколът за пътно-транспортно произшествие и протоколът за оглед на местопроизшествие, съставени от длъжностни лица в кръга на служебните им задължения, съставляват официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и съставлява доказателство за изявленията пред съответното длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът, може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. Обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например със свидетели и автотехническа експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила.
Налице е задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в Постановление № 7/27.12.1965г., Пленум на ВС и Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, сега чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. В правомощията на решаващия съдебен състав е след обсъждане на показанията на разпитаните свидетели заедно с останалите доказателства да прецени дали да кредитира свидетелските показания. В случая въззивният съд е решил делото като е съобразил разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата експертиза, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, спазвайки постоянната практика на ВКС. Изводите, до които е достигнал въззивният съд във връзка с механизма на процесното ПТП са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата.
Останалите оплаквания и доводи в депозираната от касатора на 16.08.2011г. молба представляват основания за касиране на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че са направени за настоящото производство.
Мотвиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1178 от 05.07.2011г. по гр. дело № 821/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.