1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
София, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3033 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. М. Р. чрез адв.В. В. срещу решение № 163 от 2.05.19г.по в.гр.дело № 223/19г.на Русенския окръжен съд.С него е потвърдено решение № 9 от 4.01.19г.по гр.дело № 2292/14г.на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от същата страна срещу „Ролмакс”ООД [населено място] иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1.За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 ГПК,с който ищецът изрично е оспорил дължимостта на суми само по конкретно образувано срещу него изпълнително дело,а не на материалноправното вземане по изпълнителния лист,кой срок е от значение – изтичането на предвидения в чл.433 ал.1 т.8 ГПК двугодишен срок, след който изпълнителното производство се счита прекратено или изтичането на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД; 2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички твърдения,доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост и длъжен ли е да мотивира решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението.
Ответникът по жалбата „Ролмакс”ЕООД счита,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че прекратяване на изпълнителното производство, образувано на 23.01.14г.по изп.д.№ 23/14 та ЧСИ с район на действие Б., по силата на закона – чл.433 ал.1 т.8 ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия, не е налице.Преценени са следните факти – изпълнителни действия по налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника са искани на 6.06.14г.,а запорът е наложен на 15.10.14г.; на 21.06.16г.взискателят е искал нов запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 11.01.18г.са искани други изпълнителни действия от страна на взискателя, което е наложило прехвърляне на делото на ЧСИ в района на Р.; на 11.08.18г.също са искани изпълнителни действия спрямо недвижими имоти на длъжника.Направен е извод,че между предприетите изпълнителни действия по изпълнителното дело не е изтекъл 2 –годишен срок и съответно не е настъпила т.н.перемпция.Изложени са и съображения,че и самото вземане на ответника не е погасено с изтичане на предвидената от закона петгодишна погасителна давност.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос :” За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 ГПК,с който ищецът изрично е оспорил дължимостта на суми само по конкретно образувано срещу него изпълнително дело,а не на материалноправното вземане по изпълнителния лист,кой срок е от значение – изтичането на предвидения в чл.433 ал.1 т.8 ГПК двугодишен срок, след който изпълнителното производство се счита прекратено или изтичането на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД” не е от значение за изхода на делото, доколкото съдът се е произнесъл по въведеното в исковата молба основание и е приел,че изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона поради перемпция.
Въпросът: Следва ли въззивният съд да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост и длъжен ли е да мотивира решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, не е разрешен в отклонение от практиката на Върховния касационен съд.При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил твърденията на страните и относимите към спорното право факти, преценил е дали тези факти са доказани и е изложил правни съображения. Въпреки че съдът е изложил допълнителни съображения,че не е погасено и самото вземане на взискателя по изпълнителния лист,решаващите му мотиви са по наведеното в исковата молба основание по чл.433 ал.1 т.8 ГПК за оспорване на изпълнението.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските за тази инстанция в размер на 2000 лв,представляващи адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 12/23.07.19г.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163 от 2.05.19г.по в.гр.дело № 223/19г.на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. М. Р., с ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място], [улица] да заплати на „Ролмакс”ЕООД [населено място] сумата 2000 лв/две хиляди /разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.