О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .805
София, 25.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.10.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2954 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274,ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „П.” Е. [населено място] против определение на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС № 157 от 31. 05. 2013 год., по т.д. № 590/ 2012 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, касационна жалба вх. № 1173/ 06.04.2012 год., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 61 от 06.03.2012 год., по в.гр.д.№ 1264/ 2011 год., по описа на с.с..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВКС за разглеждане подадената касационна жалба по същество.
При обосноваване на сочените пороци частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав на първо търговско отделение на ВКС за приложимост на процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, поддържайки, че посоченият в исковата молба неформален договор е с периодично изпълнение, поради което вземането по същия е единно, не е предмет на отделни обективно съединени искове, а само обективирано в два броя съставени фактури, които документи са неотносими към общата цена на предявения иск. Като израз на поддържаното в частната жалба становище е посочено определение № 104 от 11.02.2013 год., по т.д.№ 2012 год., с което състав на І т.о.на ВКС се е произнесъл по предявен установителен иск за вземане, по едно и също правоотношение, но обективирано в различни фактури, приемайки за допустимо касационното обжалване, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК.
Ответната по частната жалба страна е в срока по чл.276, ал.1 ГПК е оспорила оплакванията на частния жалбоподател, считайки ги за неоснователни.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че обжалваното въззивно решение на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Благоевградския районен съд № 7879/27.10.2011 год., по гр.д.№ 934/2011 год. по предявените обективно кумулативно съединени искове, основани на чл.288 ТЗ, във вр. с чл 286 ТЗ и във вр. с чл.372, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.367 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане неплатена част от цената на извършени транспортни услуги по договори за превоз на фракции, обективирани в 2 бр. фактури и за обезщетение за забава в престацията на парично задължение не подлежи на касационен контрол, по силата на чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата в ДВ бр.100/21.12.2010 год..
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, във вр. с § 25 от ПЗР на ЗИДГПК в правно важимата на тази норма, към датата на образуване на касационното производство – 06.04.2012 год. редакция, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год.. Обстоятелството, че същата императивно изключва от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол над въззивните съдебни актове, решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела обосновава правилността на изградения правен извод за отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на касационно жалба, към датата на подаването и, поради което същата правилно е възприета за процесуално недопустима.
Що се касае до наведените от страната доводи, свързани с характера на претендираното вземане и отсъствие на заявени в обективно кумулативно предявяване искове, то същите са неоснователни.
Видно от данните по делото страните не са били обвързани от един единствен договор за транспортна услуга, за да се приеме, че претендираните от ищеца суми, всяка от които е под 10 000 лв., е в изпълнение на същия. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното са самите дати на отделните съставените фактури за извършени от ищеца транспортни услуги. Обстоятелството, че същите са били предоставени по различно време, като резултат на твърдяните в исковата молба и останали неоспорени в процеса трайно установени между страните търговски отношения, обосновава правен извод, че в случая са налице самостоятелно осъществени договори за превоз, всеки от които материализиран в двустранно подписани фактури и затова определяща за приложението на чл.280, ал.2 ГПК е именно цената на всеки един от отделните превозни договори. Несъмнено е, че всяка една от тези цени може да бъде предмет на самостоятелно заявена искова претенция, подлежаща на разглеждане в отделно производство. Следователно, доколкото при обективно съединени искове, какъвто е и разглежданият случай, преценката за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК се извършва за всеки иск поотделно, в каквато насока са и съжденията на предходния състав на първо търговско отделение на ВКС, то отсъства основание за уважаване частната жалба на „П.” Е. [населено място].
Що се касае до твърдението на частния жалбоподател, че вземането на ищеца има периодичен характер, то съобразени общите постановки в ТР № 3/18.05.2012 год. на ОСГТК на ВКС относно вложения от законодателя смисъл в понятието ”периодични плащания”, изключва възприемането му за основателно.
Ответникът по частната жалба ЕТ Н. З. Д., упражняващ търговска дейност с фирма „ Н. Д.- Н.-96” в срока по чл.276, ал.1 ГПК е претендирал заплащане на направените в настоящето производство деловодни разноски, които с оглед изхода на делото пред касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 300 лв., реално заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие, серия АВ № [ЕГН] от 2013 год.възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 157 от 31.05.2013 год., по т.д. № 590/ 2012 год ., по описа на с.с..
ОСЪЖДА „П.” Е. [населено място] да заплати на ЕТ Н. З. Д., с фирма „ Н. Д.- Н.-96” сумата 300 лв./ триста лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: