1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
[населено място], 26.10. 2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №435 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1845/20.08.2015г. постановено по т.д. №664/2015г. на Софийския апелативен съд, т.о., трети състав, с което е потвърдено решение № 1557/12.09.2012г. по т.дело № 2545/2011г. на СГС, т.о., първи състав, с което е признато за установено по иск на [фирма], че дружеството – касатор за периода от м. август 2008г. е нарушавал правото на търговска марка на ищеца – на марка рег. № 68059 – предлагането на подправка Delikatina,barbekue seasoning, подправка за барбекю в търговската мрежа, правото на търговска марка рег. № 68057 с предлагането в търговската мрежа на подправка за пиле Delikatina chiken seasoning и правото на търговска марка рег. № 68058 Delikatina seasoning for tasty food, универсална подправка, предлагана в търговската мрежа, и с което касаторът на основание чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО е осъден да преустанови нарушенията на правото на търговска марка на [фирма], като преустанови предлагането в търговската мрежа на следните продукти: Delikatina barbekue seasoning – подправка за барбекю, подправка за пиле Delikatina chiken seasoning и Delikatina seasoning for tasty food -универсална подправка.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за касирането му в обжалваните части по чл.281, т.3 ГПК а като основания за допустимост се сочи разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът [фирма] представя становище за недопускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК – в изложението не е уточнено всеки от формулираните въпроси към кое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК се отнася, нито един от въпросите не изисква преценка в светлината на уеднаквяване на съдебната практика, практиката по тях е ясна, непротиворечива и еднозначна. Направено е искане за присъждане на разноски за адв. възнаграждение в размер на 1000лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд освен, че е препратил към мотивите на СГС е съобразил заключенията на СТЕ – единична и тройна, както обясненията на вещите лица в съдебно заседание. Приел е, че всяка една от трите опаковки на предлаганите подправки в търговската мрежа от ответника включват по една от трите регистрирани в Патентното ведомство търговски марки на ищеца, с идентичност и най – висока степен на сходство по отношение на съществените елементи на регистрираните търговски марки. За недопустимо е прието възражението на ответника, че предявявайки иска по чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО освен начален период ищецът не е посочил краен период на извършване на нарушението. Изразено е становище, че това възражение не може да бъде разгледано, доколкото е направено едва във въззивното производство и доколкото от извършените от ответника процесуални действия в първоинстанционното производство не е било оспорено от него твърдението на ищеца, че към датата на предявяване на иска е налице факта на осъществено нарушаване на правата на ищеца върху търговските марки, с оглед на което е предявените искове по чл.76, ал.1, т.2 ГПК за преустановяване на нарушението и разгласяване на диспозитива на решението съобразно т.3 на чл.76, ал.1 ЗМТО са уважени
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси:1. Необходимо ли е при предявяване на иска по чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО нарушението да е съществувало към момента на предявяването му, като се поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с решение от 3.06.2008г. по т.дело № 2205/2006г. на СГС, VІ г.о.и решение от 12.04.2010г. по гр.дело № 126/2008г. на Окръжен съд, Хасково; 2. Може ли съдът да постанови решението си само въз основа на избрани от него доказателства без да обсъди останалите доказателства в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо ги приема или не ги кредитира, вкл. когато препраща към мотивите на СГС. По този въпрос касаторът се позовава на трайната практика на съдилищата, без да сочи конкретно такава ; 3. Преклузията на възраженията по чл.133 ГПК обхваща ли правните и фактически доводи на страната наведени в хода на делото, които са направени въз основа на обстоятелства по делото и основанието и допустимостта на иска. По този въпрос касаторът се позовава на конкретно цитирана съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Пояснено е, че неправилно въззивният съд е приел, че липсват своевременни възражения от ответното дружество относно изложеното с иска твърдение, че към датата на предявяването му е факт осъществявано от ответника нарушение на правото на търговска марка.
Първият въпрос е във връзка с изхода на делото по иска по чл.76, ал.1, т.2 ГПК но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК след като не са представени от касатора цитираните съдебни актове. Съгласно постановките на т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС – не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, в случаите в които касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
По отношение на поставения втори въпрос не е налице основание за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК след като касаторът не се е позовал на конкретна съдебна практика по така поставения въпрос. Разясненията в т. 1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, са че допълнителните основания за допускане на касационното обжалване представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване въззивен съдебен акт – а именно разрешения правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, т.е. трябва да се налице кумулативно двете предпоставки – касаторът трябва да посочи правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело и да е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК. Независимо, че касаторът не се е позовал на конкретна съдебна практика не е посочено кои доказателства не са обсъдени от въззивният съд, а доколкото е изложен довод, че това е довело до неправилност на решението, последният не се включва в предпоставките за допустимост на касационното обжалване, тъй като основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от основанията за касиране на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК. Въззивният съд освен, че е препратил към мотивите на СГС се е позовал на заключенията на СТЕ – единична и тройна, както и на дадените от вещите лица устни обяснения в съдебно заседание на поставените от двете страни въпроси във връзка с предмета на спора, в които са обсъждани приложените към делото опаковки на подправки предлагани от касатора в търговската мрежа, чрез които се нарушава правото на търговска марка, регистрирани от ищеца в Патентното ведомство.
Третият въпрос преклузията на възраженията по чл.133 ГПК обхваща ли правните и фактически доводи на страната наведени в хода на делото, които са направени въз основа на обстоятелства по делото и основанието и допустимостта на иска, не е обосновава общата предпоставка – въпросът да е обусловил решаващия правен извод на съда за уважаване на предявените искове. Въззивният съд се е позовал на чл.269 ГПК, че по правилността на решението е обвързан от посочените във въззивнага жалба жалбата възражения. Същият е разгледал изложеното едва във въззивната жалба възражение на въззивника, че освен начален период ищецът не е посочил краен период на извършеното нарушение и е приложил преклузията на чл.266, ал.1 ГПК, а не тази по чл.133 ГПК.
С оглед изложеното, след като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК решението на САС в обжалваната му част, не се допуска до касационно обжалване.
Основателно е искането за присъждане на разноски на ответника. С отговора на касационната жалба е представен договор за правна помощ и извлечение от банкова сметка за платен адвокатски хонорар в размер на 1000 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1845/20.08.2015г. постановено по т.д. №664/2015г. на Софийския апелативен съд, т.о. трети състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Е. д с” Е. , [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски в размер на 1000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.