5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 805
С., 27,10,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 349 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М енд Р С. компания Е.-С. против решение от 20.08.2013 г. по гр.д. № 15394/2011 г. на СГС, с което се потвърждават по гр.д. № 7697/2011 г. на СРС: 1. решение от 9.06.11 г. в обжалваната част, с която е признато за установено по чл.422 ГПК, че касаторът дължи на ищцата А. З. сумата 19 890.79 лв. мораторна неустойка за неизпълнение-забавено изпълнение, на задълженията по т.27 на предварителния договор от 12.05.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот-апартамент, в размер на 9% от заплатената цена на имота, ведно със законната лихва, както и сумата 1 604.20 лв. мораторна лихва върху неустойката., 2. решение от 26.08.2011 г., с което е оставена без уважение молбата на касатора за допълване на решението и изменение в частта му за разноските.
Ответницата по касационната жалба А.З. е подала отговор, че изложените в същата основания за допускане и касация са неоснователни.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Фактите, установени от въззивният съд, са следните: 1. На 12.05.2008 г. между ищцата З., в качеството на купувач и възложител, и ответното Е., в качеството на продавач и изпълнител, е сключен предварителен договор за построяване с прехвърляне правото на собственост върху процесния апартамент. В т.12 страните са уговорили срок за построяване и предаване на имота 30.09.2008 г. В т.27 е уговорено, че при забава от продавача с повече от 5 м. от срока по т.12, същият дълги на купувача неустойка в размер на 0.5% дневно от стойността на усвоените до момента на забавата средства за имотите, но не повече от 9% от тази стойност, освен при закъснение по независещи от него причини., 2. Към 23.05.2008 г. ищцата е заплатила общо 113 000 евро. На същата дата страните са сключили окончателен договор в нот.форма, с който ответникът е прехвърлили правото на собственост, а ищцата е купила имота срещу продажна цена 79 000 евро, като е предвидено имота да бъде завършен и предаден в същия срок 30.09.2008 г. За жилищната сграда с процесния имот е издадено разрешение за ползуване на 19.04.2010 г.
Основният спорен въпрос по делото е дали клаузата за неустойка по т.27 от предв.договор е действаща и след сключване на окончателния договор, доколкото не е възпроизведена в него.
Въззивния съд е приел следното: 1. Първият договор включва елементи на предв.договор и на договор за изработка. Затова клаузата за неустойка продължава да обвързва страните по договора за изработка. Страните не са изменили падежа на главното задължение, което е обезпечено с неустойка-ответното Е. да построи и предаде с разрешение за ползуване недв.имот в срок 30.09.2008 г. Предвид достигнатия уговорен в договора максимален размер от 9%, затова ищцата е кредитор на вземане за неустойка за забава в размер на 19 890.79 лв., 2. Тъй като задължението за неустойка не е възникнало като срочно, затова ответника изпада в забава от поканата на кредитора-чл.84,ал.2 ЗЗД. С нот.покана от 3.04.2009 г. ищцата е поканила ответника в 7 дн.срок за заплати неустойка за забавено предаване на недвижимия имот в размер на 17 515 евро, т.е. в повече от дължимия размер. Н..покана е получена на 15.05.2009 г. и 7 дн.срок е изтекъл на 22.05.2009 г. Следователно, акцесорната претенция е основателна за периода 23.05.2009 г. до 1.02.2010 г. в размер на 1 604.20 лв. определен по реда на чл.162 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
1.1. Длъжен ли е съдът да постанови решението си въз основа на събраните по делото доказателства във вр. с доводите на страните и след “съвокупната” им преценка да изложи мотивите си за тези доказателства?, Допустимо ли е решението да бъде постановено в противоречие със събраните по делото доказателства след превратно тълкуване волята на страните?
1.2. Допустимо ли е съдът да допълва изразената действителна обща воля на страните материализирана в нот.акт за покупко-продажба № 138/2008 г.
1.3. Дължи ли се неустойка уговорена в предварителния договор, която не е включена в окончателния-нот.акт 138 ?
По първият процесуалноправен въпрос се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС-ТР 1/4.01.2001 ОСГК, но такова не се установява. Вероятно, касаторът има предвид т.19, с която е прието, че мотивите на въззивният съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Всъщност, това е направил и въззивният съд, като е отчел, че сега действащия въззив е непълен и ограничен.
По първият подвъпрос: Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По останалите подвъпроси: Именно след съвкупна преценка, /каквато се твърди, че няма/, съдът е основал решението си върху установените от него обстоятелства по делото и върху закона-чл.235,ал.2 ГПК, като не е “допълнил”, а е установил изразената действителна обща воля на страните и е отграничил договора за изработка в предв.договор, за който касаторът не споменава.
2. Допустимо ли е един и същ съдебен състав да се произнася по молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по иска по чл.422 ГПК?
Няма вероятност решението да е нищожно, а не недопустимо, поради незаконен съдебен състав, защото заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.03.2010 г. и първоинстанционното решение от 9.06.2011 г. са постановени от различни съдии.
3.Дължи ли се неустойка от доверителя ми, /т.е. налице ли е ликвидно и изискуемо вземане за нея/ при положение, че той е поканен да заплати нещо което не дължи, /в пъти по-голям от установения по делото/ и погрешно изчислен?
Вероятно касаторът има предвид размера, но доводите за недължимост и едновременно с това погрешно изчислен, касаят фактите по делото, а и размерът е нещо отделно от основанието. Освен това, сочи се бланково, но няма обоснован допълнителен селективен критерий.
4.Доколкото уговорената неустойка не е в абсолютна стойност, а се определя в проценти и то за определен период, поканата за плащане на погрешно изчислена сума, поражда ли въобще задължение за плащане?
Не е налице твърдяното противоречие с Р по т.д. 532/09 на І т.о., с което е прието следното: Необходимо е длъжникът да бъде поканен по чл.84,ал.2 ЗЗД, за да възникне отговорността му за забава. Законът не предписва особена форма на поканата, но от нейното съдържание трябва да е ясно, че се иска изпълнение на конкретна по размер парична престация.
От никъде не следва извода от цитираното решение, че погрешно посочен размер, /който обаче може да бъде конкретизиран-изчислен, тъй като е определяем/, в поканата по принцип изключва задължението за плащане на неустойка и лихва за забава.
Следващите въпроси продължават в този смисъл: 5. Поканата за плащане на недължима сума /погрешно изчислена/ не следва ли да се приравни на липса на покана за плащане, което ще обуслови и отпадане на задължението, поради липса на изискуемост? Тук се твърди превратно тълкуване на съдържанието на нот.покана от 2.04.2009 г., 6. Дължи ли се лихва върху цялата главница-за целия изискуем период при положение, че сме поканени за заплатим неустойка само за 1 месец? Тук се твърди, че отговорът е отрицателен, поради което решението в тази му част е незаконосъбразно и необосновано.
По тези два въпроса няма обоснован допълнителен селективен критерий. Позоваването от касатора единствено на неправилност, ако е основателно, би било основание по чл.281,т.3, а не по чл.280,ал.1 ГПК.
7. Допустимо ли е да се търсят лихви върху неустойката?
Твърдяното противоречиво решаване от ВКС е неоснователно, защото в случая не е налице забраната за анатоцизъм, тъй като неустойката не е за забавено парично задължение.
8. Въпросът към кой момент следва да се направи възражение за прекомерност на адв.хонорар, не бил разрешен в ТР 6 ОСГТК.
Съгласно т. 11 ТР 6/6.11.13 ОСГТК претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в с.з., в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Това е моментът до който може да се направи и възражението за прекомерност. Пренията дават процесуална възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във вр. със спорното право. По първоинстанционното дело, възражението за прекомерност е направено с молба от 22.07.11 г., т.е. след постановяване на решението от 9.06.2011 г., и затова въззивният съд е приел, че е преклудирано.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 20.08.2013 г. по гр.д. № 15934/2011 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: