О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
ГР. София, 30.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.11.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3187/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ /П./ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №10310/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Б. Г. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжност „Ръководител учебен център” в П., наложено й със заповед от 18.06.14 г. за нарушения по чл.190, ал.1,т.3, вр. с чл.187, т.7 и 10 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Не е формулирал обаче ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, както е указано в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос / който не е конкретно посочен/ в противоречие с практиката на ВКС- р. по гр.д. №4492/14 г. на трето г.о., в което е прието, че законодателят изрично е уредил служебните задължения на въззивния съд единствено в хипотезите на нищожност и недопустимост на въззивното решение – въззивният съд служебно проверява допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част. Това означава, че по отношение преценката за правилността на проверявания съдебен акт служебният контрол по силата на чл.269, ал.2 ГПК е ограничен само в пределите на посоченото във въззивната жалба. Според касатора въззивният съд не само, че не разгледал доводите за неправилност на първоинстанционното решение, посочени във въззивната жалба на прокуратурата, но е формирал изводи по отношение на факти и обстоятелства, които не са били оспорени от страните по делото.
Липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос от предмета на спора, според ТР №1/19.02.10 г., е основание за недопускане на обжалването. Изложените от касатора съображения са с характер на довод за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на спора от въззивния съд – осн. по чл.281,т.3 ГПК. В цитираното ТР е посочено още, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не се установява противоречие между произнасянето на въззивния съд по спора и приетото в цитираното решение на ВКС, трето г.о. по гр.д. №4492/14 г. и ТР №1/2013 г., на което се е позовал касационният състав при отговора на въпроса, по който там е допуснато обжалването. В последното е указано още, че изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение е допустимо единствено при нарушение на императивна материалноправна норма- порок, който може да бъде констатиран от въззивната инстанция и без да е бил изрично заявен като основание за предприетото обжалване.
В случая въззивният съд, като инстанция по същество, е обсъдил спазването на императивни норми при налагане на дисциплинарното наказание – чл.193, 194 и 195 КТ, тъй като ищцата в исковата молба твърди, че процесното дисциплинарно уволнение е „в нарушение на материалния и процесуалния закон и без да е налице правно релевантен фактически състав, обосноваващ вменяването на вина у ищцата и наложената й дисциплинарна отговорност”. Наред с това СГС е разгледал спора и по същество, като е обсъдил конкретните доводи в жалбата на ответника по иска – въззивник, относими към доказването на всяко едно от описаните в заповедта нарушения на тр. дисциплина. След подробен анализ на даказателствата по делото, СГС е споделил извода на първоинстанционния съд за неустановеност на посочените в заповедта нарушения / от обективна и субективна страна/ и за основателност на исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №10310/15 г. от 1.04.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: