О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
София, 08.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.10.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3631 /2015 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „АВТОГАРА Х.” Е., гр.Х. против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 252 от 06.07.2015 г., по възз.т.д.№ 282/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Хасковския окръжен съд № 11 от 04.02.2015 г., по т.д.№ 67/2014 г. за признаване на установено че вписаните в Търговския регистър, по партидата на дружеството – касатор, новонастъпили за същото обстоятелства – заличаване на ищцата М. С. П., като управител на същото, поради оттегляне на овластяването и, както и промяна в начина на представителство на ЮЛ – търговец пред трети лица, а именно : „ …..само заедно от двамата управители, от които единият е задължително Апостол Х. А.”, са неосъществени – невалидно възникнали с произтичащите от това законни последици по чл.30, ал.1 ЗТР и в негова тежест е поставена и отговорността за деловодните разноски по спора.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основното несъгласие на касатора е с извода на въззивния съд за отсъствието на надлежен акт, прекратяващ правомощията на ищцата като управител. Счита, че в случая писмената форма, в която той е изготвен е достатъчна, щом обективира волята на лицето по чл.65, ал.3 ТЗ и чл.147, ал.1 ТЗ.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, които обобщени са: 1.„ Трябва ли волята на волеформиращия орган да бъде непременно оформена в отделно „решение” или може да бъде обективирана в друг писмен акт, след като ТЗ изисква единствено писмена форма?„;2„Кой е органът, който е оправомощен да вземе решение за прекратяване правомощията на управителя на Е., когато с разпоредба от Устава на акционерното дружество, едноличен собственик на капитала му, в компетентност на Съвета на директорите е възложено решаването на всички въпроси, свързани с участие на дружеството в други дружества, а в учредителния акт на Е. – че едноличният собственик провежда заседания на Общото събрание на акционерите по въпроси, касаещи дейността Е. по реда на ТЗ за същото и устройствения акт на АД ?”
Ответната по касационната жалба страна, чрез пълномощника си адв. Ив.Д., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на касационното обжалване, поради пропускане на преклузивния срок по чл.283 ГПК. При условията на евентуалност е оспорила и допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
І. По допустимостта на касационната жалба:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Съобщението до [фирма] за изготвеното въззивно решение, предмет на подадената касационна жалба / л.51/, е връчено на процесуалния и представител – адв.М. Ц. на 02.09. 2015 г. и следователно едномесечният преклузивен срок за касационно обжалване за тази страна в процеса е изтекъл на 02.10.2015 г. – петък, присъствен ден. Касационната жалба на „АВТОГАРА Х.” Е. е постъпила в канцеларията на Пловдивския апелативен съд, който съгласно чл.283 ГПК е и компетентният да я приеме съд, на 12.10.2015 г. чрез куриерска фирма [фирма].
От приложената към делото товарителница № 053370 е видно, че касационната жалба е подадена от жалбоподателя в куриерската фирма в [населено място] на 01.10.2015 г., 16.50 ч., която, правно и структурно обособена в Е., е оторизирана да извършва неуниверсални пощенски услуги по чл.38, т.1 –т.3 ЗППУ, считано от 2011 г., съгласно приложено по делото удостоверение на Комисия за регулиране на съобщенията, обективирано в писмо вх. на П. № 1278/2011.2015 г.. В същия см. касателно датата на приемане на касационната жалба от горепосочения куриер – търговско дружество е и писмо с вх. на П. № 42/ 05.01.2016 г. с издател [фирма]. Следователно, преценени събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че касаторът е упражнил потестативното си процесуално правомощие на касационна жалба в рамките на прекратителния срок по чл.283 ГПК, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на селекция по реда на чл.288 ГПК, както е приел и администриращият я Пловдивски апелативен съд.
ІІ. По искането за достъп до касация:
Искането е основателно.
За да постанови обжалваното решение по предявените в обективно кумулативно съединяване установителни искове по чл.29, ал. 1, изр. посл. ЗТР, въззивният съд е приел за основателно твърдението на ищцата, че оспорваните с исковата молба, като порочно вписани обстоятелства, свързани със заличаването и като управител на ответното търговско дружество и касаещи начина на представляването му, са несъществуващи такива по см. на Тълкувателно решение № 1/ 2002 г. на ОС на ВКС, тъй като липсва решение на Общото събрание, в чиято компетентност, според чл.115 и чл.137 ТЗ, е разрешаването на въпросите за управлението и представителството на търговец, структурно обособен в О., респ. в Е.. Изложени са съображения, че доколкото по силата на чл.147, ал.2 ТЗ едноличният собственик на капитала на Е. решава въпросите от компетентността на ОС на съдружниците, вкл. за прекратяване на органното правоотношение с управителя, решенията му следва да са в съответната за решенията на ОС на съдружниците форма, която в разглеждания случай не е спазена. Поради това и предвид отсъствие и на доказателства за насрочено и проведено ОС на ответното търговско дружество въззивният съд е изградил краен правен извод за отсъствие и на надлежно взети решения, въз основа на които да е настъпила промяна в първоначално вписаните за търговеца – Е. обстоятелства, касаещи управлението и представителството му. Следователно с оспорваното от ищцата вписване в Търговския регистър е извършено неистинско удостоверяване на новонастъпилите за търговеца –ЮЛ обстоятелства, което от своя страна обуславя уважаване на установителните искови претенции изцяло. Допълнително в тази вр. решаващият състав на Пловдивският апелативен съд, позовавайки се на императивните разпоредби на ТЗ относно правомощията на Общото събрание на съдружниците в търговско дружество правно и структурно обособено в О., респ. Е. и лицата, които имат качеството на съдружници в същото, е счел за недействителна клаузата на чл. 16 от Учредителния акт на „АВТОГАРА Х.” Е., съгласно която едноличният собственик на ответното търговско дружество свиква и провежда заседания на ОС на акционерите, по въпроси които касаят едноличното търговско дружество по реда на ТЗ и Устава на акционерното дружество, т.е. от органи и по ред, различен от императивно разпоредения от чл.138 ТЗ и чл.139 ТЗ.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че вторият от поставените от касатора правни въпроси отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да се включва в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд – т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Основателно е и позоваването на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е относим към материалноправни разпоредби, уреждащи реда за свикване, провеждане и вземането на решения от ОС на двата вида търговски дружества – О.,респ. Е. и АД, които тълкувани от ВКС, при отсъствие на съдебна практика по конкретния правен въпрос, свързан и с евентуална възможност за дерогирането им чрез съответните устройствените актове на отделните ЮЛ – търговци, биха осигурили разглеждането и решаването на делата според точния смисъл вложен от законодателя в съдържанието им.
С оглед приетата основателност на искането за достъп до касация на касатора следва да бъде указано да внесе д.т. за касационното производство в размер на сумата 40.00 лв., съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на ос. Чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 252 от 06.07.2015 г., по възз.т.д.№ 282/2015 г., по описа на с.с.
УКАЗВА на касатора „АВТОГАРА Х.” Е., гр.Х. в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на сумата 40.00 лв./ четиридесет лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и съответен платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на така вмененото му задължение, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на указаната държавна такса в определения от съда срок делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: