5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
С., 10.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1713/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма]- [населено място] срещу Решение № 97 от 26.10.2012 г. по гр.д №255/2012 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 27 от 23. 03.2012 г. по гр.д.№ 476/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което исковете по чл. 226 ал. 1 КЗ, предявени от Емне А. М. и Д. С. М. – двамата от [населено място], родители на загиналата Фитие Д. С. на 24.05.2008 г. при ПТП в [населено място], между л.а.”Опел кадет” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Кенен В. Х. и л.а.”А. Р.” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Н. Е. З., срещу ЗК [фирма] – [населено място] и срещу [фирма] – [населено място], са уважени солидарно по за 100 000 лв. за всеки от ищците, със законната лихва от 31.05.2008 г.
Жалбоподателят прави оплакване за недопустимост на решението, като постановено в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на закона. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване по въпроса за солидарната отговорност на застрахователите по застраховка „гражданска отговорност” сочи, че решението противоречи на Р.№82/07.07.2009 г. по д.№ 28/2009 г. на І т.о., на Опр.№ 167/01.03.2010 г. по ч.т.д.№503/2009 г. на ІІ т.о. и на П. ВС №7/4.10.1977 г., като неправилно съдът е приел, че отговорността на застрахователите е солидарна и не е отчел, че тя е договорна, а не деликтна и че съгласно чл. 121 ЗЗД освен в определените от закона случаи, солидарността между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. По съображения, че в т.11 от ППлВС №7/1977 г. е прието, че са различни основанията за отговорността на прекия причинител и застрахователя – първият отговаря на основание деликт, а вторият на основание застрахователно правоотношение и законът не предвижда солидарна отговорност на застрахователя с деликвента, извличането на каквато по аналогия е недопустимо, жалбоподателят поддържа, че пред увредените лица деликвентите са солидарно отговорни, но не и застрахователите им. Жалбоподателят се позовава на Р. № 82/07.07. 2009 г. по т.д.№ 28/2009 г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че не е налице солидарна отговорност на деликвента и застрахователя и че ако застрахованото лице е получило обезщетение от застрахователя, не може да го търси от деликвента, като съединяването на исковете, предявени от деликвента срещу застрахователя и деликвента, е евентуално. Сочи и Опр.№167/01.03.2010 г. по ч.т.д.№503/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че правото на обезщетение по чл. 226 КЗ е функционално определено от правото на деликтно обезщетение, но не е идентично с него, аргумент за което е липсата на солидарна отговорност на застрахователя и деликвента. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Емне А. М. и Д. С. М. – двамата от [населено място] и ответниците по евентуалните искове Кенен В. Х. и Н. Е. З. – двамата понастоящем в затвора [населено място], не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено решение, с което са уважени срещу първите двама ответници осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което са уважени исковете на всеки от ищците по за 100 000 лв. на основание чл. 226 ал. 1 КЗ, със законната лихва от 31.05.2008 г., солидарно срещу ЗК [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място], при които съответно са застраховани управляваните от всеки от деликвентите автомобили, които при ПТП на 24.05.2008 г. в [населено място] са причинили смъртта на дъщерята на ищците, съдът е съобразил сключените договори по риска ”гражданска отговорност” при всеки от застрахователите, установеното с влязла в сила присъда по НОХД № 45/2009 г. на БОС противоправно поведение на всеки от деликвентите при условията на независимо съизвършителство, нанесените на всеки от ищците – родителите неимуществени вреди. Определил е съпричиняване на пострадалата, пътник на задната седалка в автомобила „Опел”, който автомобил е снабден с предпазен колан, неизползван от пострадалата, което ползване би предотвратило или огранчило нанесените й тежки увреждания, установено от изслушаната експертиза. Съдът не е уважил възражението на застрахователите, че липсва основание за солидарната им отговорност към ищците, като е изложил, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите и при съпричиняване от няколко застраховани лица, техните застрахователи отговарят вместо тях по силата на застрахователните договори „гражданска отговорност”, отговарят така, както всеки от причинителите отговаря солидарно пред увреденото лице. Посочил е, че всеки застраховател отговаря за цялото задължение наред с останалите причинители, респективно техните застрахователи, които не замества в задължението им към увредения. Аргументирал е, че увредените лица имат възможност да търсят цялото обезщетение както само от един от застрахователите, така и от двамата, при солидарна отговорност и тъй като преките причинители отговарят солидарно пред увредения, съдът не е длъжен да разграничава отговорността на всяко едно от солидарно отговорните лица, а при заместването им от застрахователите – на всеки от застрахователите. Съдът е посочил, че не намира приложение т.11 от ППлВС №7/1977 г., в което е разискван въпроса за солидарната отговорност на прекия причинител – застрахован и обезпечително отговарящите за поведението му субекти – работодател, и застрахователя и категорично ВС е приел, че отговорността на първите, която произхожда от деликт, не е при условията на солидарност с отговорността на застрахователя – произхождаща от застрахователно правоотношение. Съдът е изложил, че по делото не се търси солидарна отговорност от преките причинители и от застрахователите, а само от застрахователите, които при настъпване на застрахователното събитие отговарят вместо застрахованото лице – деликвент, а тъй като деликвентите са двама – две застраховани лица, отговарящи солидарно по чл. 53 ЗЗД спрямо увредените лица, застрахователите на двамата отговарят при същите условия, като отговорността на увредените лица и отговорността между увредените лица и застрахователите не е договорна.
По довода на жалбоподателя за недопустимост на решението, като постановено в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на закона, и искането за обезсилване на решението.
Тайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено решение, когато съдът е бил десезиран, решение, постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена, какъвто не е соченият от жалбоподателя порок. Не е налице твърдяната от жалбоподателя недопустимост поради уважаването на иска солидарно срещу двамата застрахователи, а това, че съдът не е уважил възраженията на застрахователите, че отговорността им е разделна и несъгласието на жалбоподателя с направените изводи, не прави въззивното решение недопустимо и не дава основание същото да бъде обезсилено.
По въпроса за солидарната отговорност на застрахователите по застраховка ”гражданска отговорност” на двама деликвенти, причинили увреждането при условията на независимо съизвършителство неоснователно жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на Р.№82/07.07.2009 г. по т.д.№ 28/2009 г. на І т.о., на Опр.№ 167/01.03.2010 г. по ч.т.д.№503/2009 г. на ІІ т.о. и на П. ВС №7/4.10.1977 г., затова искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. В т.11 на ППлВС №7/1977 г., неприложимо към настоящия случай, е прието, че по предявени на основание застраховка ”гражданска отговорност” искове от увредени лица срещу прекия причинител, основанието на която отговорност е деликт, както и срещу застрахователя, основание на която отговорност е застрахователно правоотношение, като законът не е предвидил солидарна отговорност, увредените лица могат да искат удовлетворение срещу ответниците разделно, в отделни производства, а ако ги конституират в едно дело като ответници, съединението на исковете е евентуално – срещу застрахователя или срещу прекия причинител и при уважаване на иска срещу първия ответник, не се разглежда иска срещу останалия ответник. В Р.№82/07.07.2009 г. по т.д.№ 28/2009 г. на ВКС, І т.о. също е прието, че прякото право на увреденото лице срещу застрахователя и правото на деликтно обезщетение са в съотносимост на евентуалност и в Опр.№ 167/01.03.2010 г. по ч.т.д.№503/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по спор за подсъдност, също е прието, че пострадалият има право да претендира обезщетение пряко от застрахователя, чиято отговорност е договорна, функционално обусловена от правото на пострадалия на деликтно обезщетение, но не е идентична с него и съществуващото помежду им съотношение е на субсидиарност, аргумент в подкрепа на което е липсата на солидарна отговорност на застрахователя и деликвента.
В настоящия случай не е поставен въпросът има ли солидарна отговорност между застрахователя и деликвента, а въпросът: при солидарна отговорност на двама деликвенти, каква е отговорността на техните застрахователи. От довода, че съгласно установената съдебна практика основанията за отговорност на прекия причинител и на застрахователя, са различни – първият отговаря на основание деликт, а вторият на основание застрахователно правоотношение и законът не предвижда солидарна отговорност на застрахователя с деликвента, не може да се направи извода, поддържан от жалбоподателя, че пред увредените лица деликвентите са солидарно отговорни, но не и застрахователите им.
Р. от въззивния съд въпрос е в съответствие с приетото в т.9 на р.ІІІ на ППлВС №7/1977 г. за отговорността на застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност”, която е функционална, обусловена от основанията за отговорност на самия застрахован. ВС е посочил, че в случаите, в които застрахованият не следва да отговаря пред пострадалия, например при непреодолима сила (форсмажор), и застрахователят не дължи обезщетение, както и че последният може да възразява, че увреждането е било съпричинено от пострадалия – чл. 51 ал. 2 ЗЗД. В съответствие с приетото от ВС, въззивният съд е приел, че солидарната отговорността на деликвентите по чл.53 ЗЗД, признати за виновни и осъдени с вляла в сила присъда, като независими съизвършители на увреждането, обуславя солидарната отговорност на застрахователите на деликвентите пред увредените лица.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно, тъй като жалбоподателят не доказва релевантният за делото въпрос да се решава противоречиво от съдилищата. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, в подкрепа на което жалбоподателят не излага каквито и да било съображения.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 97 от 26.10.2012 г. по гр.д.№ 255/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: