Определение №806 от 16.11.2017 по гр. дело №1427/1427 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 806

София, 16.11.2017 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадасета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №5297 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Г. С., чрез процесуален представител адв.П., против решението от 13.12.2016г., постановено по в.гр.д. №1429/2016г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 07.07.2016г., постановено по гр.д. №8749/2014г. на Районен съд-Бургас, в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за неизплатено основно месечно възнаграждение като военнослужащ в размер на 637лв. и мораторна лихва и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционно решение е отхвърлен иска му за мораторна лихва върху главницата от 8862,48лв. за горницата над 2,46лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Военно формирование 32890-гр.Б., чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е касационна жалба от Военно формирование 32890-гр.Б., срещу въззивното решение, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение искът е уважен за сумата от 7839,36лв., представляваща разлика между присъдената сума в размер на 1023,12лв. и пълния претендиран размер от 8862,48лв. – неизплатено възнаграждение като за извънреден труд за исковия период, ведно със законната лихва.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С., чрез процесуален представител адв.П., в депозиран писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира адвокатско възнаграждение.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е приел, че исковата претенция е за заплащане на реално положен труд от страна на военнослужащ извън рамките на нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки по реда на чл.152 ал.4 т.5 ПКВС до прекратяване на служебното правоотношение и че се касае такъв вид труд над нормалното работно време, чието възмездяване се дължи като извънреден труд в случай на прекратяване на правоотношението преди компенсирането му с почивка – чл.136 а ал.5 от КТ.
Съдът е приел, че моментът, от който възниква правото на вземане за ищеца като бивш кадрови военнослужещ за този вид труд, е прекратяването на правоотношението, т.к. правото да бъде компенсиран с почивка след прекратяване на правоотношението се трансформира във вземане за извънреден труд, което се погасява с тригодишна давност, която тече от прекратяването на трудовото правоотношение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът-ответник поставя въпрос: “следва ли ползваните компенсации, които не се отнасят за наряди за настоящия или предходния месец, да се отнесат към най-старите задължения, включени в процесния период“, който въпрос не се явява обуславящ за изхода на делото, поради което по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Втория поставен въпрос: “законосъобразно ли е в случая отхвърляне на възражението ни за погасителна давност по чл.111, б.“а“ ЗЗД“ с доводи, че вземането на военнослужащ за извънреден труд възниква след полагането му за съответния месец на военна служба и се погасява с изтичане на давностния срок по чл.111, б.“а“ ЗЗД.
Поставеният въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с установената задължителна съдебна практика, вкл. представената от касатора – решение № 427/2011г. по гр.д.№503/2010г. на ВКС, ІVг.о., относима към конкретния спор /за заплащането на труда, положен в удълженото работно време и некомпенсиран с почивки до момента на прекратяване на правоотношението , като за извънреден/, съгласно която: Когато в хода на развитието на правоотношенията между страните едно вземане с трансформира в друго, за нововъзникналото вземане започва да тече нова давност от деня на трансформацията. Потестативното право на работника да извърши компенсацията възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши. Това потестативно право на работника се погасява с тригодишна давност. Ако трудовото правоотношение бъде прекратено, на мястото на потестативното право на работника, което вече не може да бъде упражнено, възниква вземане за парично обезщетение за извънреден труд. Това нововъзникнало вземане се погасява с нова тригодишна давност, която започва да тече от прекратяването на трудовото правоотношение.
В съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че в случая моментът, от който възниква вземането на кадровия военнослужещ за възнаграждение за положен труд над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки, е моментът на прекратяване на служебното му правоотношение – 13.11.2014 г., искът е заведен на 13.12.2014г., поради което не е погасен по давност, предвид разпоредбата на чл. 111, б.”а” ЗЗД, поради което по този въпрос не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е обосновано и приложението на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това тъй като по поставения от касатора въпрос е налице задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът Й. Г. С. сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложенията се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.12.2016г., постановено по в.гр.д. №1429/2016г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: