3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
София, 02.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1045/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. А., С. О. С., А. С. А. и С. А. С. срещу въззивно решение № 1232 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 1051/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 10090/2009 г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част по предявените от тях искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма] за разликата над присъдените им обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател, настъпила при ПТП по вина на застрахован при ответника водач до пълните им предявени размери.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите поддържат, че по въпроса за причинно-следствената връзка решението е постановено в противоречие с практиката на ВС- ППВС № 17/18.11.1963 г. и задължителната практика на ВКС, както и в противоречие с практиката на съдилищата. Излагат, че вещите лица не са категорични в заключението си относно наличието на такава връзка, доколкото и медицинският експерт, и автомобилният такъв са потвърдили, че е възможно при преобръщането на автомобила деформацията на тавана да е причинила травмите по черепа. Поддържат и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос следва ли застрахователят при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на причинно-следствената връзка между липсата на поставен предпазен колан и настъпилия летален изход за наследодателя им, като считат, че в случая бил установен само един от елементите на чл.51, ал.2 ГПК предвид безспорния факт, че пострадалият е бил без предпазен колан, но не и наличието на тази обусловеност с леталния изход, т.е. че при неговото поставяне тези травми не биха настъпили.
Ответникът по касация ЗК [фирма] оспорва жалбата и поддържа, че поставените от касаторите въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд споделил изцяло направените с него изводи, че вредоносният резултат е съпричинен в равна степен от пострадалото лице поради непоставянето на предпазен колан при пътуването с лекия автомобил на предната му седалка. Същите са изградени въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която травмите по главата са получени при преобръщане на автомобила от удари във вътрешността на автомобилното купе, дясната странична колонка и тавана, от които пострадалото лице би се предпазило при правилно поставен предпазен колан, който би ограничил травмите до травматични увреждания като лентовидно кръвонасядане на гърдите, евентуално счупване на ребра или коремна травма в лявата долна част на корема, но би избегнал смъртта, тъй като дори и при преобръщане на лекия автомобил черепно-мозъчната травма би била по лека.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
По въпроса за доказването на причинно-следствената връзка като факт с правно значение е налице последователна съдебна практик, която не се нуждае от промяна и с която въззивният съд се е съобразил. Тежестта за доказване на този факт е за лицето, което твърди съществуването й, като доказването става с всички доказателствени средства. Доказателствата се обсъждат в тяхната връзка и в съвкупност, като от анализът има следва да се направи еднозначен извод относно съществуването на връзката. В конкретния случай въззивният съд е приел, че е доказано наличието на причинно-следствена връзка, поради което в съответствие с установената практика е приел, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на следващото се обезщетение. Поставените от касаторите въпроси са обусловили въззивното решение, но са разрешени в съответствие както със задължителната практика по първия въпрос, така и с константната съдебна практика относно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Искането за касация фактически се основа на неправилния според жалбоподателите извод на съда за наличие на причинно-следствената връзка. Т.е. оспорват се доказателствените изводи на решаващия съд, а не принципното му становище, че наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилото увреждане е абсолютна предпоставка за намаляване на обезщетението съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Констатациите на въззивния съд по преценката на доказателствата обаче не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те могат да бъде проверявани само при разглеждане на жалбата по същество по чл. 293 ГПК, след допуснато касационно обжалване, но в случая предпоставките за това не са налице.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1232 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 1051/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: