4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 806
София, 21.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 424/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 142 от 27.01.2010 г. по гр.д.№ 576/2009 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 48 от 19.06.2009 г. по гр.д.№ 244/2009 г. на Русенския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу С. Д. Ц. и В. В. Ц., и двамата от [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 54 490 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците по касация С. Д. Ц. и В. В. Ц. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С въззивното решение, обжалвано от ищеца е отхвърлен предявения от него иск за връщане на сумите, дадени в изпълнение на сключения с ответниците предварителен договор за продажба на обещания му поземлен имот, находящ се в [населено място]. Спорът се концентрирал върху въпроса кой е бил носител на задължението да поръча и заплати разходите за ПУП (изработване на проект за изменение на устройствения план на имота), доколкото с момента на одобряването му се свързва началото на 30-дневния срок за сключване на окончателен такъв, но не по-късно от 30.11.2008 г. Въззивният съд приел, че в договора липсва уговорка кой следва да понесе разходите за изготвяне на ПУП, но въз основа на представени пред него писмени доказателства за платени от ищеца и настоящ касатор суми за изготвяне на ПУП, които разходи той преустановил да плаща, с решението е прието, че по устна уговорка той се е задължил да иска изменение на проекта за преустройство на имота (ПУП), и след като не го е изпълнил, то това означава, че той е неизправната страна по договора. Въз основа на тези съждения е счетено, че в полза на ищеца потестативното право да развали предварителния договор не е възникнало, нещо повече, продавачите съдебно заявили готовността си да му прехвърлят собствеността върху имота, поради което искът за връщане на дадените по него суми е приет за неоснователен.
Касаторът се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като заявява, че ВКС трябва ясно да се произнесе дали практиката по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК (отм.) е актуална и приложима ли е към чл.266 ГПК (нов), като обоснова искането си с твърдението за процедиране от въззивния съд в нарушение на чл.266 ГПК, който въпреки настъпилата преклузия е допуснал нови доказателства.
Настоящият състав на Второ отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По приложението на чл.266 ГПК е налице постоянна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, обективирана в постановени решения по реда на чл. 290 от новия ГПК – решение № 398/03.02.2010 г. по гр. дело № 56/2009 г. на ГК-IV г. о., решение № 1014/2009 г. по гр. дело № 221/2009 г. на ГК-III г. о., решение № 224/02.07.2010 г. по гр. дело № 177/2010 г. на ГК-II г. о., решение № 284/21.07.2010 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ГК-IV г. о., решение № 466/27.05.2010 г. по гр. дело № 1297/2009 г. на ГК-I г. о. и др. всички на ВКС, според която забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК е приложима за факти и обстоятелства, които страната е могла да посочи в първоинстанционното производство и е недопустимо представянето на тези доказателства във въззивния съд, пред който страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор съгласно чл. 266, ал. 2 ГПК. В случая с оглед конкретните данни по делото въззивният съд е приел, че въпросът относно отговорността за неизпълнение на задължението за изготвяне на ПУП е поставен от ищеца едва след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. Съобразен със закона е направеният с решението извод, че представените пред него платежни документи във връзка с допускане, изработване и одобряване на ПУП имат характера на новооткрити, тъй като плащанията по тях са извършвани от ищеца и за тях ответникът е узнал едва след постановяване на първоинстанционното решение, с което като е прието, че носители на това задължение са продавачите, е направен извод, че предварителният договор е развален по тяхна вина. Великотърновският апелативен съд е процедирал в съответствие с цитираната практика на ВКС по приложението на чл. 266, ГПК, произнасяйки се по законосъобразността на първоинстанционното решение, основано на твърдения, въведени с пледоарията по съществото на делото, но незаявени с исковата молба и за които поради това не са били събрани доказателства.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице соченото от касатора основание за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142 от 27.01.2010 г. по гр.д.№ 576/2009 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: