4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
гр. София, 21.09.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 577 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Р. Р. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. С. срещу определение № 132 от 28.03.2012г. по в. ч. гр. дело № 154/2012г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение. С обжалвания съдебен акт е потвърдено разпореждане № 147 от 24.01.2012г. по гр. дело № 447/2011г. на Плевенски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на Р. Р. Г. против решение № 594 от 01.12.2011г. по гр. дело № 447/2011г. на Плевенски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приел, че характерът на съдебния акт на първоинстанционния съд е определение, тъй като с него се е произнесъл по допустимостта на предявения иск. Частният жалбоподател излага съображения, че решението е постановено при спазване правилата на чл. 235 и сл. ГПК, в него са изложени мотиви, както по допустимостта на иска, така и относно неговата основателност, поради което срокът и условията за обжалване следва да се определят съгласно чл. 258 и сл. ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: допустимо ли е съдът да се произнася с решение като наименува същото като определение, когато са налице всички предпоставки, визирани в чл. 252 ГПК и какви са последиците от това решение.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт В. Д. Б. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че по жалбата срещу решение /определение/ на Плевенски окръжен съд има произнасяне от Апелативен съд Велико Т. с определение № 843, което е влязло в сила, поради което моли производството да бъде прекратено. Претендира присъждане на направените разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер 120 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доводът на ответника за недопустимост на настоящото производство поради наличието на влязло в сила определение № 843 на Апелативен съд Велико Т. във връзка със същата въззивна жалба, е неоснователен, тъй като такова определение не е налице. Постановеното определение е с № 132 от 28.03.2012г. по в. ч. гр. дело № 154/2012г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение и същото не е влязло в сила поради обжалването му в законоустановения срок от ищцовата страна.
За да потвърди разпореждането на Плевенски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на ищеца Р. Р. Г., въззивният съд е приел, че жалбата е просрочена, тъй като е постъпила в съда след установения едноседмичен срок за обжалване на решението, имащо характер на определение. Съдебният състав е констатирал, че в мотивите на съдебния акт – предмет на обжалване пред Апелативен съд Велико Т., е обсъдена допустимостта на предявения иск, а с диспозитива е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, като спорът не е разгледан по същество. Изложил е съображения, че при прекратяване на производството по недопустимост на иска съдът се произнася винаги с определение, което подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните. В настоящия случай, независимо, че съдебният акт е озаглавен решение, по характера си представлява определение, подлежащо на обжалване в седмодневен срок от връчването му, което е отразено и в неговия диспозитив.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. По посочения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос „допустимо ли е съдът да се произнася с решение като наименува същото като определение, когато са налице всички предпоставки, визирани в чл. 252 ГПК и какви са последиците от това решение” не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която, когато съдът се произнася по допустимостта на предявения иск и прекратява производството поради неговата недопустимост, постановява определение. Ако съдебният акт, с който съдът е прекратил производството поради недопустимост на иска, без да го разглежда по същество, е озаглавен решение, същият е допустим, но има характер на определение. Постоянната практика на ВКС в гореизложения смисъл не се налага да бъде променяна и е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение.
Поради липса на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат, а на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК същият трябва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 120 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 132 от 28.03.2012г. по в. ч. гр. дело № 154/2012г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА Р. Р. Г. от [населено място], [улица], вх. А, ап. 4 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 120 лв. /сто и двадесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.