3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
С., 22.06. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 572/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Ж. М. ЕГН [ЕГН] и П. Б. М. ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], [община], приподписана от адвокат М. П. против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, І-ви гр. с-в № 31/24.01.2011 г., постановено по гр. д. № 693/2010 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Старозагорски окръжен съд № 30/26.04.2010 г. по гр. д. № 1060/2008 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявен от П. Б. М. и М. Ж. М. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за покупко-продажба на недвижим имот-апартамент в [населено място], с който те са го прехвърлили на своя син Б. М. М. срещу задължение за гледане и издръжка до края на живота на всеки един от двамата прехвърлители с осигуряване на всичко необходимо за нормалното им съществуване със запазено от тях право на ползване и обитаване на една от стаите и сервизни помещения на апартамента, докато е жив всеки един от тях.
С изложение на основания за допускане на касационно обжалване е заявено, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос за обема на дължимата престация от длъжника по алеаторен договор-приобретател на недвижим имот спрямо субективното право на кредитора-прехвърлител по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС с позоваване на ТР № 30/1981 г.,ОСГК; Р. № 2482/24.10.1974 г., І г. о.; Р. № 1331/22.12.2008 г., ІІ г. о.; Р. № 26/6.02.2009 г., ІІ г. о.; Р. № 790/17.11.2009 г., ІV г. о.; Р. № 441/27.05.2009 г., ІV г. о.; Р. № 289/4.02.1970 г., І г. о.
За ответника по касация Б. М. М. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане по съображения, изложени с писмен отговор от адвокат Б. Н..
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че с нот. акт № 3, том ХІV, н. д. № 4035/24.12.92 г. ищците са прехвърлили на свой син Б. М. М. недвижим имот срещу поето от него задължение да гледа и издържа родителите си до края на живота на всеки един от двамата, като им осигурява всичко необходимо за нормалното им съществуване с предоставено право на ползване и обитаване на една от стаите и сервизните помещения от апартамента, докато са живи всеки един от тях.
Спорен по делото е въпросът: изпълнявани ли са задълженията по алеаторния договор от страна на приобретателя за периода 24.12.1992 г.- 19.11.2008 г. и налице ли е изпълнение на задълженията в пълен обем съобразно уговореното.
Според показанията на първата група свидетели-заинтересувани от изхода на делото /съпруга на първи братовчед на ищцата, съпруга на другия син на ищците и другия син на ищците и брат на ответника/ ответникът не е полагал грижи за ищците, грижи за които са полагани от другия им син и снаха им.
Съдът е кредитирал показанията на втората група свидетели, посочени от ответника /незаинтересовани от изхода на делото и споделящи непосредствени лични впечатления/, според които през релевантния по делото исков период ответникът постоянно и всеотдайно се е грижел за своите родители, като е обработвал двора, помагал е на ищеца в отглеждането на животни, купувал е фураж за животните, купувал е лекарства на ищците, помагал им е и се е отзовавал винаги, когато го търсели и родителите му никога не са се оплаквали от него.
Правилно въззивният съд е посочил, че в доказателствена тежест на приобретателя по алеторен договор е да докаже в процеса по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, че е изпълнявал поетите с договора задължения за гледане и издръжка. В случая съдът е преценил, че ответникът по иска е ангажирал доказателства в подкрепа на своите твърдения, че е изпълнявал задълженията си по договора и съобразно уговореното с оглед нуждите на прехвърлителите и е приел за доказано пълно и точно изпълнение на задълженията по договора.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Изложението по допустимостта на касационното обжалване е част от съдържанието на касационната жалба и е обосновано с оплаквания на касаторите по съществото на спора, относими към правилността на обжалвания съдебен акт, които не са правно релевантни за предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Не се подкрепя от данните по делото разбирането на касатора, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приложените към изложението съдебни решения установяват точно обратното, а именно, че въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайната практика на ВКС и на съдилищата в страната по тази категория дела, като е тълкувал уговореното между страните в договора, определил е необходимия обем грижи съгласно уговореното, с който е съпоставил престираните от приобретателя грижи.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав № 31/24.01.2011 г., постановено по гр. д. № 693/2010 г. по описа на същия съд по касационна жалба от М. Ж. М. и П. Б. М., двамата живущи в [населено място], [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: