3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
София, 25.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №1367/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат Г. Б., с вх.№ 11852 от 05.12.2012 на Софийския апелативен съд, срещу решение №1686 от 23.10.2012 по в.гр.д.№1740/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено решение №121 от 23.01.2012 г.по т.д.№345/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-17 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторката искове с правно основание чл.452, ал.3 ГПК против [фирма], В. С. и Н. Б., при условие на пасивна солидарност, а срещу последните двама в качеството им представляващи банката. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че с превеждането от банката по изп.д.№214/2009 г. на ЧСИ Ц. на вече запорираната сума на основание чл.390 ГПК по изп.д.№71/2009 г. на ЧСИ Ц., поради което към момента, когато касаторката-ищца се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника, сметката е била без наличност, не е осъществена хипотезата на чл.452, ал.3 ГПК. Съгласно нея взискателят и присъединилите се кредитори, могат да искат плащане от третото задължено лице, въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че възприетата от съда теза, „че когато се плати на съдия изпълнител, третото лице не плаща на/за длъжника” е абсурдна, тъй като извършвайки плащане по запорното съобщение на ЧСИ Ц., третото задължено лице е платило на длъжника. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, което обосновава с нуждата да се създаде задължителна съдебна практика за приложение на нормата на чл.452 ГПК към изпълнение на задължението на третото лице по чл.508 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Съгласно нормата на чл.280, ал.1 ГПК предпоставка за допускане до касационен контрол е формулирането от касатора на значим за изхода на делото правен въпрос, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Чрез доводите в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК за нуждата от създаване на задължителна съдебна практика по приложение на нормата на чл.452 ГПК към изпълнение на задължението по чл.508 ГПК касаторът въобще не формулира правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело. Значимостта на поставения правен въпрос се определя от решаващата дейност на съда по конкретния спор, поради което за да представлява общото основание за селектиране на касационната жалба, въпросът трябва да бъде обоснован с направените от решаващия съд конкретни правни изводи. Преповтаряните от касатора в изложението му общи доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон не могат да се квалифицират като основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР 1-2010 ОСГК касаторът е длъжен да формулира значимия за изхода на делото правен въпрос, като ВКС не може да го формулира вместо него, а може само да го квалифицира.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Съгласно трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава, като формирана по реда на чл.290 ГПК, нормата на чл.452, ал.2 ГПК урежда относителната недействителност по отношение на кредиторите и присъединените взискатели на разпорежданията на длъжника след наложените запор или възбрана. В този смисъл вж. Решение №131 от 26.03.2012 г. по гр.д.№720/2011 г. на ВКС, І Г.О. и решение №356 от 14.12.2012 г. по гр.д.№248/2012 г. на ВКС, І Г.О. Нормата на чл.452, ал.3 ГПК е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. От систематичното й място следва, че уредената солидарна отговорност на лицата от органите на управление на третото лице се отнася до плащането, което третото лице е направило на длъжника. Нормата на чл.508 ГПК, уреждаща задълженията на третото лице, не само че не препраща към чл.452, ал.3 ГПК, но и с чл.508, ал.3 ГПК се задължава третото задължено лице, каквото в случая е [фирма], след като не оспорва задължението си, да внесе дължимата от него сума по сметката на съдия изпълнител.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК във вр. с чл.9, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на Б. Д. ЕАД ще следва да се присъди сумата 812.80 лв. юрисконсултски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1686 от 23.10.2012 по в.гр.д.№1740/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено решение №121 от 23.01.2012 г.по т.д.№345/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-17 състав
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на [фирма] сумата 812.80 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: