О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
гр. София, 30.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска т. дело № 50402/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат П. Ч. против решение № 1629 от 20.07.2015 г., постановено по т. д. № 4922/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
С обжалваното решение, Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 17 от 03.06.2014 г., постановено по т. д. № 8406/2012 г. на Софийски градски съд, ТО, 3 състав, с което [фирма], ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на ищеца [фирма], У., сумата от 23 033, 41 евро, съставляваща цената на продадена и доставена стока, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2012 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му, с оглед на което да бъде отхвърлена претенцията на ищеца [фирма], У. за заплащане на процесната сума. Навеждат се твърдения, че по делото не са били представени никакви преки доказателства, установяващи обстоятелството, че ищецът е доставил и е предал процесната стока. Необоснован бил изводът на съда, че получаването на стоката се доказвало от приемането на фактурата и нейното осчетоводяване от ответника по делото. Според касатора не съществува нормативна разпоредба предвиждаща осчетоводяването като признание на задължение на доставчика за приемане на продадената стока.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания със следните формулирани правни въпроси:
(1) „Може ли да се приеме като доказателство за получаване на стоката единствено отчитането и декларирането на доставката на процесната стока и осчетоводяването на фактурата, без това да е подкрепено с други доказателства за фактическото предаване на стоката и не трябва ли осчетоводяването на фактурата да се цени в съвкупност с другите доказателства, установяващи недоставянето на стоката?“
(2) „След като отчитането и декларирането на доставката на процесната стока и осчетоводяването на фактурата е прието като признание за възникване на задължения по продажбеното правоотношение, то необходимо ли е да се установи фактическото предаване на стоката и доказването на този факт с други доказателства?“
Касаторът подържа, че тези въпроси са от значение за изхода по делото, тъй като давайки положителен отговор на тях, въззивният съд е приел, че след като доставката е отчетена и декларирана и фактурата осчетоводена, то стоката е получена от купувача.
Ответникът [фирма], чрез адвокат Р. С. е подал писмен отговор в законоустановения срок, в който излага твърдения, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, на първо място е приел, че страните са уговорили клауза „СРТ“ на И. като условие на доставчика, съгласно която точното изпълнение на задължението на продавача за доставка се изчерпва с предаването на стоката на избран от него превозвач и заплащане на разноските за превоза до посоченото местоназначение. Изпълнението е точно, когато продавачът е предал стоката на превозвача, а не когато стоката достигне местоназначението. Така рискът при дистанционните продажби преминава при предаване на стоката на превозвача. Независимо от изложеното на следващо място, въззивният съд е приел, че на 10.11.2011 г. представител на получателя е приел стоката, както и че на същата дата ответното дружество е вписало извършената сделка в счетоводството си и е декларирало същата. Според въззивният съд отчитането и декларирането на доставката на процесната срока от страна на ответника несъмнено сочи, че купувачът е приел стоките.
Предвид тези съображения на съда, поставените от касатора въпроси нямат обуславящ изхода на делото характер. Същите касаят добавъчните мотиви на въззивното решение , които съдът е изложил за да подкрепи тезата си за основателност на исковата претенция. Съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 на ОСГТК на ВКС правният въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК следва да е бил предмет на обсъждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Доколкото поставените от касатора въпроси не касаят обуславящите мотиви на съда, не е изпълнена основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Това е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Независимо от това и за пълнота на изложението следва да се посочи, че като допълнително основание за допустимост на касационното обжалване касаторът се е позовал на това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. В изложението обаче липсва каквато и да е обосновка в какво се изразява изпълнението на това допълнително основание по отношение на формулираните въпроси . Касаторът само бланкетно е посочил, че въпросите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
С оглед на изложеното не са изпълнени комулативните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и същото не следва да се допуска.
Разноски от ответника по касация не се претендират.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1629 от 20.07.2015 г., постановено по т. д. № 4922/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :