О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 806
гр. София, 08.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№542 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу решение №369 от 24.11.2015 г. по в.т.д.№617/2015 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №402 от 06.07.2015 г. по т.д.№388/2014 г. на ОС Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ иск по чл.92 от ЗЗД за сумата, представляваща разликата над 7 819.58 лв. /присъдена с първоинстанционното решение/ до претендираната сума от 78 195.85 лв., представляваща неустойка за неизпълнение през 2013 г. на задълженията по т.6.9., б.В от сключения между страните договор за наем №РД02-29-194/26.07.2011 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост /морски плаж/.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: За приложението на чл.20 от ЗЗД във връзка със съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните.
Ответникът по касация не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, тълкувайки волята на страните в сключения помежду им договор №РД02-29-194/26.07.2011 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост /морски плаж/, изменен с допълнително споразумение от 21.02.2013 г., е приел, че разпоредбата на т.8.2 от договора, на която се е позовала Държавата, обосновавайки дължимост на неустойка за неизпълнение за 2013 г. на задължение по т.6.9, б.В /за осигуряване на водно спасяване на плажа, включващо осигуряване на нормативно определения брой спасители и спасителни постове и осигуряване на нормативно определеното оборудване – инвентар и съоръжения на спасителния пост/, следва да се тълкува в смисъл, че неустойка в размер на едногодишната наеман цена, се дължи само в случаите на едностранно прекратяване на договора от страна на наемодателя – държавата, поради съществено неизпълнение на задълженията на наемателя, вкл. и на това по т.6.9, б.В от договора. Предвид изложеното и тъй като между страните е било безспорно обстоятелството, че след летния сезон на 2013 г., договорът не е бил прекратен, е достигнал до извод, че претендираната неустойка не се дължи. В допълнение е посочил, че предвид приетите за установени по делото факти, не е налице неизпълнение на задълженията на наемателя по т.6.9., б.В от договора, тъй като поради дължината на плажната ивица, подлежаща на обезопасяване, нормативните изисквания за броя на спасителните постове, станции и спасители са били спазени, респективно не е било налице съществено неизпълнение на договорни задължения.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне. Както бе посочено основният решаващ извод за неоснователност на иска е липсата на извършено от ответника нарушение по т.6.9, б.В, от обвързващия страните договор, като мотивите на съда относно тълкуване на клаузите от договора /във връзка с дължимостта на неустойка за съществено неизпълнение на договорни задължения при действащ договор/, представляват евентуален довод/допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод за неоснователност на иска. Ето защо отговорът на въпроса, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК /при липса на изложени от въззивния съд мотиви за тълкуване на волята на страните по отношение на това кое нарушение е съществено, в различен от поддържания от касатора смисъл/, не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №369 от 24.11.2015 г. по в.т.д.№617/2015 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.