О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
София, 09.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 7099/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
А. С. от [населено място] е подал частна касационна жалба срещу определение по ч. гр. д. № 2817/2013 г. на Софийския апелативен съд и приложил изложение за допускане на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата Б. Т. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
А. С., представляван от пълномощника му адвокат Ч., е подал въззивна жалба вх. № 43360/11. 04. 2013 г. срещу първоинстанционното решение по гр. д. № 34/2012 г. на Софийския градски съд. Същият съд, с определение от 17. 05. 2013 г. е върнал жалбата на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, след като е констатирал, че с разпореждане от 19. 04. 2013 г. жалбата е оставена без движение за внасяне на 1337,50 лв. държавна такса, съобщението за разпореждането е връчено редовно на С. на 07. 05. 2013 г., срокът за изпълнение е изтекъл на 14. 05. 2013 г., но указанието за отстраняване на нередовността не е изпълнено. Софийският апелативен съд, с обжалваното определение, постановено на 19. 07. 2013 г. е потвърдил определението на градския съд от 17. 05. 2013 г.. Апелативният съд е констатирал, че действията на първоинстанционния съд по администриране на жалбата са извършени при точно спазване на закона относно връчване на съобщенията – чл. 39, ал. 1 ГПК, спазване на едноседмичния срок за изпълнение на дадените от съда указания – чл. 262, ал. 1 ГПК и издаване на разпореждане за връщане на жалбата поради неотстраняване на допуснатите нередовности – чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд от 19. 07. 2013 г., заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съдържа твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както следва: нарушение ли е на процесуалните правила, уведомяването само на повереника, въпреки неговото писмено изявление до съда, че няма контакт с доверителя си; така посоченото действие на съда представлява ли нарушение на ГПК и принципите за справедлив процес при равнопоставеност на страните.
Искането е неоснователно.
Възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага произнасяне на въззивния съд по въпроси, изискващи осъвременяване на съдебната практика, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – т. 4 на ТР № 1/19.02. 2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГКТК. По настоящото дело не е налице такова произнасяне. Разпоредбите на ГПК, уреждащи администрирането на подадената жалба, са напълно ясни и непротиворечиви, не се нуждаят от актуализиране и правилно съдът ги е приложил. Искането на жалбоподателя се основава на твърдението му за конкретен факт – неосъществяване на контакт между повереника и доверителя му, но това е частна хипотеза, която не може да бъде повод за допускане на касация, защото оценката на факти не представлява разрешаване на правен въпрос. Във връзка с този факт, апелативният съд е посочил, че жалбоподателят или неговият пълномощник са разполагали с процесуалното право да поискат продължаване на срока по чл. 63 ГПК, но не са се възползвали от тази възможност.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 19. 07. 2013 г. по ч. гр. д. № 2817/2013 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на А. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: