О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
София, 30.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 870 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Р. Ч. против решение № 153/23.02.2009г., постановено по гр.д. № 965/2008г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 122/04.08.2008г. по гр.д. № 448/2007г. на Ихтимански РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора установителен иск за собственост против О. Д. б. и сдружение с нестопанска цел “С”, че е собственик на основание давностно владение на УПИ *, отреден за терен на СБА в кв. 92 по регулационния план на кв. Д. Б. с площ 1490 кв.м., ведно с построените в имота сгради, едноетажна с площ 148 кв.м. и три броя гаражи /обща масивна стопанска сграда/ с площ 52 кв.м. и искането да се отмени нот. акт № 52,т.ІІІ21.05.2007г.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът е установил фактическа власт върху имота, но не е имал намерение за своене, тъй като през 1999г. е плащал наем за него, т.е. бил е държател, имота е бил винаги отреден за обществено мероприятие. По плана от 1909г., имота е записан в разписния лист като общински и е отреден за площад, по плана от 1958г. е отреден за озеленяване, записан като държавен, макар да не е бил съставен акт на държавна собственост, а по плана от 1985г. е отреден за СБА. Съдът е приел, че имота е бил държавна собственост, поради което не е могло да се придобива по давност предвид забраната на чл. 86 от ЗС в редакцията до 1996г., а след това на осн. пар. 42 от ЗИДЗОС от 09.11.1999г. е станал общинска собственост. Съдът се е позовал и на нормата на пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността във всичките му редакции, съобразно които спира да тече давността за държавни и общински имоти считано от 01.06.2006г., като срока е продължен до 31.12.2011г., съгласно последната редакция на този текст (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.)
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – цитираните текстове, допуснати съществени процесуални правила поради не обсъждане на свидетелските показания задълбочено и необоснованост. Основният довод е, че щом за имота не е съставен акт за държавна собственост, той не е бил държавен.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е може ли да се придобива държавен имот по давност, ако за него не е бил съставен акт за държавна собственост и налице ли са елементите на владение, ако са представени касови ордери, установяващи плащане на наем. Касаторът обосновава допускането до касация с това, че тези материално правни въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика – основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на първия въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация О. Д. б. оспорва допускането до касация на жалбата и по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен правен въпрос – може ли да се придобива държавен имот по давност, ако за него не е бил съставен акт за държавна собственост е разрешен в съответствие с последователната и непротиворечива практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 86 от ЗС. Акта за държавна собственост не създава права а само констатира такива. Затова обстоятелството, че не е съставен акт за държавна собственост не е основание за се приеме, че имота не е държавен. Отреждането му за обществено мероприятие по всички действащи планове при действието на чл. 23 от Закона за благоустройството и чл. 39 от ЗПИНМ в първоначалната му редакция доказват, че имота е бил държавна собственост, а забраната на чл. 86 от ЗС в първоначалната му редакция и в редакцията му до 1996г. е абсолютна, установена с императивна норма. Затова като е приел, че имота е бил държавна собственост и касатора не е могъл да го придобие по давност, въззивния съд е постановил решение, което е в синхрон с трайната и последователна съдебна практика.
Щом касаторът е заплатил наем на имота през 1999г., то това означава, че той е бил държател и не е имал анимус за своене. Липсата на субективният елемент на владението прави невъзможно придобиването на имота по давност. И в тази част съдът е приложил последователната и непротиворечива практика на ВС и на ВКС.
Решение № 1* гр.о. се занимава с това дали е необходимо владението да е правомерно, т.е. да е установено правомерно. То не намира приложение в случая, защото въпроса не е как е установено владението върху имота, а иска е отхвърлен, защото действа абсолютна законова забрана за придобиване на имота по давност и липсва субективния елемент на владението. Решение № 1* гр.о. разглежда въпроса дали имота е станал кооперативна собственост и като отговаря отрицателно на този въпрос, съдът приема, че не е бил социалистическа собственост, поради което не действа забраната на чл. 86 от ЗС в първоначалната му редакция. Това решение не намира приложение, защото предмет на делото не е имот, за който да има спор дали е бил включван в ТКЗС. Р № 1* гр.о. разграничава възможността да се владее една вещ от тази да се придобие по давност. В конкретния случай забраната е за придобиване на имота по давност, а и ищеца не е бил и владелец щом е плащал наем, поради което и това решение е неприложимо. Р№ 2* гр.о. се занимава с приложението на ЗСГ и течението на давността при действието на този закон и не намира приложение в този казус.
Определенията по чл. 288 от ГПК не съставляват практика по правни въпроси, разгледани в тях. Тези въпроси се разглеждат само до колкото се преценява наличието на предпоставките по чл. 280 от ГПК. Определенията по чл. 288 от ГПК са по движението на делото, с тях съдът не се произнася по същество по правен спор, предмет на решението, за което се преценява дали да се допусне до касационно обжалване, поради което на тях не може да се позове жалбоподателя, за да обосноват допускане до касация
По изложените съображения не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касация..
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос – може ли да се придобива по давност държавен или общински имот, ако за него не е бил съставен акт за държавна собственост, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, поради което да има нужда от тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Има последователна практика по приложението на чл. 86 от ЗС и чл. 5 от ЗОС, респективно чл. 5 от ЗДС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 153/23.02.2009г., постановено по гр.д. № 965/2008г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. Р. Ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: