2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
С., 11,12,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 631 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. чл. 705, ал. 2, предл. 2-ро in fine ТЗ.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2852/30.V.2012 г. на [фирма] (в несъстоятелност) ООД – [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Т. против решение № 140 на Варненския апелативен съд, ТК, от 18.V.2012 г., постановено по т. д. № 79/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 11 от 16.І.2012 г. на Търговищкия ОС по т. д. № 58/2010 г.: за отказ да бъде утвърден оздравителен план на предприятието на длъжника настоящ касатор.
Оплакванията на последния са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснато от състава на Варненския апелативен съд „грубо процесуално нарушение”. Поради това се претендира касирането му: „като незаконосъобразно”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговищкото [фирма] (в несъстоятелност) обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „казусът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. Инвокиран е довод, че „законодателят, ако е имал желанието, изрично е щял да посочи, че срокът за предлагане на план е с начална дата, датата на публикуване на списъка по чл. 692 ТЗ”, докато съдът по чл. 613 ТЗ, така както и въззивната инстанция, „прикривайки се зад принципа на бързина в производството”, дискриминирали една част от кредиторите за сметка на друга с процесния отказ да бъде утвърден внесеният след изтичане на законоустановения едномесечен срок план за оздравяване на предприятието на длъжника настоящ касатор.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация Н. /Н./ писмено е възразила чрез свой юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на наведените в жалбата на търговеца оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 707а, ал. 1, предл. 2-ро ТЗ и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма] (в несъстоятелност)-гр. Т. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Касаторът не е изложил ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, като единствено бланкетно поддържа, че „казусът” бил релевантен точното прилагане на закона и за развитието на правото. Но съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката /арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ/ постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.1, предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол е налице, когато разглеждането на въпрос, чието решаване е предопределило изхода на делото във въззивната инстанция /бил той материално- или процесуалноправен/ би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В тази връзка инвокираният от търговеца довод в изложението към жалбата му за съществуваща неяснота в текста на чл. 698 ТЗ, дискриминираща една част от кредиторите за сметка на друга, е съвършено неоснователен. Разпоредбата не само е озаглавена „срок за предлагане на план”, но и изрично предвижда, че план може да се предложи „най-късно” до един месец „след момента” на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания „по чл. 692”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 на Варненския апелативен съд, ГК, от 18.V.2012 г., постановено по т. д. № 79/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 631 по описа за 2012 г.