4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
С., 16.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на дeвети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 2883 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу въззивно решение № 1271 от 26.02.2014 г. по гр.д. № 359/2014 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 1.04.2013 г. по гр.д. № 37021/2011 г. на Софийски районен съд, общината е осъдена да заплати на А. А. Б. на основание чл.49 ЗЗД сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ухапване от безстопанствено куче на 26.04.2011 г. в [населено място], градинката на църква „С. Г.”; сумата 614.96 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: изпълнението на регламентираните в закона задължения на общинската администрация на неин риск и инцидентът сам по себе си могат ли да обосноват извод за противоправно бездействие и в този смисъл възлага ли закона постигането на определена цел от общинската администрация; какво доказване следва да се проведе относно обстоятелството дали кучето, причинило ухапването, е безстопанствено или не е. Излагат се съображения, че въззивният съд се произнесъл по първия въпрос в противоречие с ППВС № 7 от 29.12.1958 г., ППВС № 9 от 28.12.1966 г. и решение № 488/7.08.2012 г. по гр. дело № 899/2010 г. на IV-то гр. о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, както и че той е от значение за точното прилагане на закона, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По втория въпрос се поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- решение № 383 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 424/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- решение № 377 от 27.04.2009 г. по гр.д. № 5682/2007 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 131 от 1.11.1967 г. по гр.д. № 99/1967 г. на ОСГК, въззивно решение от 20.01.2012 г. по гр.д. № 3117/2011 г. на СГС, въззивно решение от 7.05.2009 г. по гр. дело № 3140/2008 г. на СГС, въззивно решение от 31.10.2011 г. по гр. дело № 6305/2011 г. на СГС, решение от 5.04.2013 по гр.д. № 51227/2012 г. на СРС, въззивно решение от 10.07.2007 г. по гр.д. № 3323/2006 г. на СГС, решение от 15.02.2013 г. по гр.д. 0 18743/2011 г. на СРС и решение от 6.01.2014 г. по гр.д. № 26894/2012 г. на СРС.
Ответницата А. А. Б. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд и е процесуално допустима в частта, с която общината е осъдена да заплати на А. А. Б. на основание чл.49 ЗЗД сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В частта, с която е осъдена да заплати сумата 614.96 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди решението, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. В тази част жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която общината-жалбоподател е осъдена да заплати на А. А. Б. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче, Софийски градски съд е приел, че тя отговаря спрямо ищцата на основание чл.49 ЗЗД. Приел е, че отговорността за овладяване на популацията на безстопанствени кучета е на органите на местната власт, съгласно разпоредбите на чл.41, ал.1-3, чл.47, ал.1 и ал.3 ЗЗЖ и че отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционна, поради което е намерил за неоснователно възражението на общината-жалбоподател, че тя била взела достатъчно мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Въз основа на показанията на свидетелите и заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза въззивният съд е приел, че в случая фактическият състав на тази отговорност е осъществен – ищцата е била ухапана от едно от безстопанствените кучета, намиращи се на мястото на инцидента.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен правен въпрос. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС, а в съответствие с постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 639 от 2.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г. на I г.о. на ВКС; решение № 973 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 4462/2008 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 262 от 11.05.2010 г. гр. дело № 1155/2009 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 324 от 28.07.2011 г. по гр. дело № 924/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 279 от 28.09.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г. на III г.о. на ВКС, решение № 383 от 27.07.2010 г.по гр. дело № 424/2009 г. на ІV г.о., решение № 488/7.08.2012 г. по гр. дело № 899/ 2010 г. на ІV г.о. на ВКС и др. В тях е дадено разрешение на въпроси за отговорността на общината по чл.49 ЗЗД за вреди, причинени при нападения и ухапвания от безстопанствени кучета. Поради това, по отношение на първия въпрос, не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В съответствие със същата трайно установена практика на ВКС, намерила израз в посочените решения по чл.290 ГПК въззивният съд е разрешил и втория изведен от жалбоподателя правен въпрос. Като е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел въз основа гласните доказателства по делото, че ищцата е била ухапана от едно от бездомните /безстопанствени/ кучета, които често се разхождат на мястото на инцидента. Предвид съобразяването на въззивното решение със задължителната практиката на ВКС при разрешаването и на този правен въпрос, то не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК , а именно твърдяното противоречиво разрешаване на същия с представените, влезли в сила решения на СГС и СРС.
Поради изложеното, касационно обжалване на въззивното решение, в подлежащата на обжалване част, не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1271 от 26.02.2014 г. по гр.д. № 359/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на А. А. Б. на основание чл.49 ЗЗД сумата 10 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Столична община срещу въззивно решение № 1271 от 26.02.2014 г. по гр.д. № 359/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдена да заплати на А. А. Б. на основание чл.49 ЗЗД сумата 614.96 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :