8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
София,02.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1061/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 59 от 04.05.2011 г. по т.д.№ 190/2009 г. на Варненския апелативен съд. С последното е обезсилено като недопустимо решение № 1 от 06.02.2009 г. по т.д.№ 31/2007 г. на Русенския окръжен съд и е прекратено производството по делото в частта, с която по предявения от касатора иск с правно основание чл.431, ал.12 ГПК (отм.) е прието за установено по отношение на [фирма] [населено място], че вписването, извършено с решение № 3224/29.10.2004 г. на СтОС по ф.д.№ 442/2004 г. по партидата на ответника е нищожно.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с произнасянето от въззивния съд по въпроса за правния интерес на акционера от воденето на иск по чл.431 ГПК (отм.), както и за установяване нищожността на решение на орган на дружеството, разрешавани противоречиво от съдилищата – така Решение № 6 от 26.01.2006 г. на ВКС по т.д.№ 539/2005 г., ТК, ІІ т.о. и Решение № 1265 от 13.10.2009 г. по гр. д. № 1450/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, което според касатора обосновава наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск на настоящия касатор в качеството му на акционер в ответното дружество [фирма] за признаване за установено по реда на чл.431, ал.2 ГПК (отм.), че решение № 3224/29.10.2004 г. на СтОС по ф.д.№ 442/2004 г., както и вписаните с него обстоятелства, а именно прехвърляне на [фирма], [населено място] на вземането на [фирма] към ответника [фирма] в размер на 200 000 лв. главница и 66 366 лв. лихва, обезпечено с вписан залог на предприятието на дружеството и прехвърлянето на вземането от цедента на „ [фирма], [населено място] са нищожни.
Първоинстанционният съд уважил иска за признаване на нищожността на вписаните с регистърното решение обстоятелства по съображения, че след като по иск на ищеца по реда на чл.71 ТЗ с влязло в сила решение е прогласена нищожността на решението на СД на [фирма], с което е дадено съгласие за учредяване на особен залог върху предприятието на дружеството за обезпечаване на паричните му задължения към [фирма], възможната защита на накърнените с вписването му права е чрез предявяване на иска по чл.431, ал.2 ГПК (отм.). Като се позовал на разпоредбата на чл.220 ГПК (отм.), с оглед влязлото в сила решение за прогласяване нищожността на взетото от СД на [фирма] решение за вписване на особен залог е счел, че е налице порок на решението, с което то е вписано. Въз основа на това е счетено, че предявеният иск за установяване нищожност на вписано обстоятелство е основателен. Направен е извод, че е вписано несъществуващо обстоятелство, тъй като след като е обявено за нищожно решението на СД за вписване на особен залог върху предприятието на дружеството и е постановено заличаване на вписването на залога, то е недопустимо да съществува вписване на прехвърлянето на обезпечението, като освен това последното обстоятелство – прехвърляне на вземане не подлежи на вписване в търговския регистър, което също води до нищожност на вписването. Искът за обявяване нищожността на регистърното решение под горния номер е отхвърлен като неоснователен.
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че ищецът няма правен интерес от иска по чл.431, ал.2 ГПК (отм.). Вярно било, че същият има качеството на акционер, но чрез провеждането на този иск не може да получи защита, след като заложната сделка е действителна по силата на чл.236, ал.4 ТЗ и дори и да се признае за нищожно решението на СД за нейното сключване, при положение, че не е атакувана самата сделка, влязлото в сила решение по иска по чл.431, ал.2 ГПК (отм.) няма да породи правни последици в отношенията между страните по делото. Освен това е изтъкнато, че ищецът по същество твърди порок на вписването, отнасящо се до прехвърляне на вземания към дружеството, обезпечени с особен залог, чието вписване в Търговския регистър е вторично, а правно значимото е това в Централния регистър, което е и първичното вписване. Освен това се позовал на решението на ВКС по т.д.№ 764/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., до постановяването на което производството по делото е било спряно на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК (отм.).С последното съставът на ВКС е обезсилил решението на П. и оставеното с него в сила решение на Окръжен съд-Стара Загора, като касационната инстанция отрекла наличието на правен интерес на ищеца и настоящ касатор от воденето на установителния иск по чл.71 ТЗ за прогласяване нищожността на процесното решение на СД на ответното дружество за учредяване на особения залог върху предприятието му, което макар и нищожно като взето в нарушение на чл.236, ал.2,т.3 ТЗ, то само по себе си не засяга интересите на акционерните права на ищеца, а увреждаща се явява заложната сделка, която обаче независимо че е сключена в нарушение на закона, е действителна по силата на чл.236, ал.4, изр.1 ТЗ,като срещу неблагоприятните й последици ищецът по иска по чл.71 ТЗ [фирма], сега касатор в настоящето производство би могъл да се защити съобразно разпоредбата на чл. 236, ал.4, изр.2 ТЗ.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на въззивното решение поради липсата на сочените предпоставки.
Съгласно задължителните указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касация е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на делото.
Несъмнено поставеният въпрос като обуславящ изхода на делото отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но не е доказана сочената от касатора допълнителна предпоставка по т.2 от цитираната разпоредба.
С представеното към изложението му Решение № 6 от 26.01.2006 г. на ВКС по т.д.№ 539/2005 г., ТК, ІІ т.о. е прието, че като съдружници в дружество, правно и организационно обособено като СД, ищците имат правен интерес от воденето на иска по чл.431, ал.2 ГПК (отм.), тъй като с вписването на промени въз основа на непроведено ОС и на невзети на него решения са нарушени правата им. Вярно е, че въззивният съд е застъпил обратното становище, но по спор, който не е идентичен с разгледания от ВКС, като основният му аргумент, за да отрече наличието на правен интерес от предявения от касатора иск се свежда до невъзможността на последния да получи защита на интересите си при положение, че осъществената въз основа на макар и нищожното решение сделка е действителна и тях той може да охрани единствено по реда на чл.236, ал.4, изр.2 ТЗ.
С Решение № 1265 от 13.10.2009 г. по гр. д. № 1450/2009 г. на Софийски апелативен съд правният интерес от иска по чл.431, ал.2 ГПК (отм.) е разискван от гледна точка на процесуалната легитимация на ищеца, която в конкретния случай е отречена поради загубата на качеството му на съдружник в ответното ООД преди неговото предявяване.
Изложеното позволява да се приеме, че обсъжданите решения не разкриват противоречиво разрешаване на поставените от касатора въпроси, доколкото правният интерес като положителна процесуална предпоставка е преценяван с оглед на конкретните факти по делото.
По изложените съображения настоящият състав приема, че поради отсъствието на визираните в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното състав на върховния касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 04.05.2011 г. по т.д.№ 190/2009 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: