О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
гр.София, 21.06.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2278 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.12.2012г. по гр.д.№6001/2012г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят А. “П. и.” поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси които са противоречиво разрешавани от съдилищата. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по жалба А. Б. К. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на А. Б., извършено със Заповед № 79/03.08.2011г. на Председателя на УС на Агенция “Пътна инфраструктура”, като на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ му е наложена наказание „уволнение” и по реда на чл.330, ал.1, т.6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, и го е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност „Старши експерт в дирекция „Обществени поръчки и правно обслужване“ в А. “П. инфраструктура”. По делото е установено и страните не спорят, а се установява и от представения трудов договор №120/03.11.2009г. и допълнително споразумение към него №106/18.02.2011г., че между ищецът и ответника е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което първият е изпълнявал длъжността „Старши експерт в дирекция „Обществени поръчки и правно обслужване“. Установено е, че със заповед № 79/03.08.2011 г. на Председателя на УС на А. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 03.08.2011 г., когато заповедта е връчена на служителя срещу подпис.
Прието е по делото, че като нарушения на трудовата дисциплина в уволнителната заповед е посочено, че служителят не е спазвал установеното работно време, по който начин системно е нарушавал трудовата дисциплина, което представлява нарушение по чл. 187, т. 1 КТ и на разпоредбите на „Правилника за структурата, дейността и организацията на работа в А.. Съдът е изложил съображения за това, че в конкретната хипотеза за установяване на фактите в уволнителната заповед, обосновали налагането на процесното дисциплинарно наказание, за това че в периода от 01.06.2011 г. до 30.06.2011г., ищецът не е спазвал установеното работно време, ответникът е представил компютърна справка (разпечатка) за времето от 01.06.2011 г. до 30.06.2011 г. за влизанията и излизанията на ищеца в А., която е оспорено от ищеца в проведеното от първоинстанционния съд на 18.11.2011г. съдебно заседание. При тези данни съдът е счел, че посочената разпечатка представлява частен документ, който установява благоприяти за работодателя факти и при оспорването му от страна на ищеца, ответникът съобразно нормата на чл.193, ал.3 ГПК носи тежестта да докаже верността му с предвидените в ГПК доказателствени средства, което същият не е сторил в настоящото производство. Изложеното е обосновало извода на съда за основателност на искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ и увалнението е отменено, като е уважен и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1,т.2 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за възможността съдът да изключи документ от доказателствения материал по делото и за това следва ли съдът да изключи документа от доказателствения материал по делото без да извърши сравняване с други документи. Поддържа, че тези въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата, но не представя решения на състави на ВКС или други съдилища в подкрепа на тезата си.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че на така поставените въпроси съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, която не е противоречива. Същата е застъпена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 18.07.201г., по т.д.№ 682/ 2010г., І т.о. на ВКС, в поето е прието, че оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл.193 ГПК и при доказана неистинност има за последица изключването му от доказателствата по делото съгласно чл.194, ал.2 ГПК. Материалната доказателствена сила на документите не винаги е обвързана с оспорването на истинността им от страните, поради което съдът, формирайки вътрешното си убеждение, може да се позове на документите, като при частните документи – и да счете за оборена доказателствената им сила или че удостоверените факти са ирелевантни за спора. В случая съдът, е приел, че не е доказано сочените от жалбоподателя нарушения на трудовата дисциплина да са извършени и е отменил уволнението като е преценил в съвкупност доказателствата по делото след като е разпределил правилно доказателствената тежест между страните. Жалбоподателят и не сочи решения на състави на ВКС или други съдилища, в които да е дадено противоречиво разрешение на поставените от него въпроси, поради което не е налице соченото от него основание за допускане на касационно обжалване- чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.12.2012г. по гр.д.№6001/2012г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: