3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
гр. София, 21.09.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 562 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу определение от 11.01.2012 г. по гр. дело № 11605/2011г. на Софийски градски съд, ІV въззивен състав, с което е осъден [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 837,70 лв. – съдебно-деловодни разноски за двете съдебни производства.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост на атакуваното определение поради недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК, предвид непредставянето на списък на разноските съгласно чл. 80, изр. второ ГПК, респективно неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 80 ГПК и липсата на правомощия за присъждане на разноски за първоинстанционното производство в хипотезата на обезсилване на първоинстанционното решение поради отказ от иска и прекратяване на производството. Поддържа становище за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и релевира доводи за нейната недопустимост поради подаването й след предвидения срок за обжалване и непредставяне на списък с разноски от страна на частния жалбоподател, евентуално неоснователност, тъй като в отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв. за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да осъди ищеца да заплати на ответника по иска сумата 837,70 лв. – юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства, съдебният състав на СГС е приел, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в законния преклузивен срок, ответникът своевременно е поискал разноски, както пред СРС, така и пред въззивната инстанция в отговора на въззивната жалба и е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4, съответно чл. 233 ГПК.
Определението на СГС е правилно.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за недопустимост на обжалвания съдебен акт поради недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК, предвид непредставянето на списък на разноските съгласно чл. 80, изр. второ ГПК. Разпоредбата на чл. 80 ГПК задължава страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. П. от неизпълнение на това задължение е, че страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските /след изменението с ДВ, бр. 100 от 2010г./. Целта на списъка по чл. 80 ГПК е страната да конкретизира кои разноски претендира да й бъдат присъдени. Тази конкретизация може да бъде извършена, както в нарочен списък, така и в отговора на въззивната жалба или в отделна молба. В конкретния случай частният жалбоподател – въззиваем в производството пред Софийски градски съд в отговора на въззивната жалба е заявил изрично искане да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 411,32 лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Направеното искане по характера си представлява инкорпориран в отговора на въззивната жалба списък за разноски, поради което доводът на частния жалбоподател за допуснато нарушение на чл. 80, изр. второ ГПК е неоснователен.
Неоснователен е и доводът за липса на правомощия на въззивната инстанция за присъждане на разноски за първоинстанционното производство в хипотезата на обезсилване на първоинстанционното решение поради отказ от иска и прекратяване на производството. Съгласно чл. 233 ГПК при направен отказ от иска във въззивното производоство въззивната инстанция следва да обезсили постановеното първоинстанционно решение и да прекрати производството поради отказ от иска. По отношение на разноските в този случай приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, а в хипотезата на страна юридическо лице, представлявано от юрисконсулт – и чл. 78, ал. 8 ГПК. Когато отказът от иска е направен във въззивното производство, компетентен да се произнесе по направените пред първоинстанционния и въззивния съд искания за присъждане на разноски, е въззивният съд.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че определението на Софийски градски съд е правилно, поради което трябва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК частният жалбоподател трябва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.01.2012 г. по гр. дело № 11605/2011г. на Софийски градски съд, ІV въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 100 лв. /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.