3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
гр. София, 26.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 774 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг /К./, [населено място], срещу решение № 1963 от 13.10.2015г. по т.д. № 218/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 16116/05.08.2014г. по гр.д. №14040/2012г. на СГС в частта, в която българската държава, представлявана от министъра на финансите, е осъдена да заплати на К.: сумата 245 733, 80 лева на осн. чл.191, ал.1 ЗЗД- заплатени разноски в производство за евикция на недвижим имот – четириетажна административна сграда на [улица], [населено място]; сумата 515 000 лева на осн. чл.189, ал.1 вр. с чл.73 ЗС обезщетение за ползван имот и разноски; сумата 4 675.44 лв. на основание чл.86 ЗЗД – обезщетение за забавено плащане, ведно със законната лихва върху сумата от 765 409, 24 лева от 22.10.2012г. до окончателното й изплащане; и 54 853.37 лева разноски. Исковете на К. срещу Държавата с правно основание чл.189 и чл.191, ал.1 ЗЗД са отхвърлени. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно- постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, поради което се иска постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени исковете.
Ответникът по касационната жалба, Държавата, представлявана от министъра на финансите, счита същата за неоснователна. Твърди, че не са налице законовите изисквания за допускане на касационно обжалване, поради което моли такова да не бъде допускано.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд на първо място е разгледал въпросите за процесуалноправната и материалноправната легитимация на Държавата, като е приел, че процесуално легитимиран ответник е Държавата, а представителството следва да се осъществява от министъра на финансите. В този смисъл областният управител не е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по исковете, основани на евикция, при договор за замяна, по който страна е държавата. Прието е, че на 16.10.2003г. е сключен договор за замяна на недвижими имоти между Държавата чрез областния управител и К., като колежът е прехвърлил на държавата магазин № 2 и складово помещение, както и магазин № 3 и складово помещение, находящи се на [улица], [населено място], а от своя страна Държавата е прехвърлила четириетажна административна сграда на [улица], [населено място]. С решение от 09.11.2005г. по гр.д. № 10665/2004г. на СРС, 45-ти състав, влязло в сила на 10.07.2009г. е признато за установено в отношенията между К. и [фирма] /н/, че последният е собственик на прехвърлената сграда, находяща се на [улица], [населено място]. С решение № 5601/01.12.2010г. по гр.д. № 2040/2005г. е развален договорът между Държавата и К. на основание чл. 189 във вр. с чл. 223 ЗЗД, което решение е влязло в сила на 23.04.2012г. Според въззивния съд, от уведомление РД-4700-1112/08.11.2000г. на ищеца – касатор е видно, че К. е отправил изявление до областния управител, че собствеността на имота, чиято замяна иска, е оспорена, поради което е прието, че колежът знае, че [фирма] /н/ е отбелязан като лице в А. № 00891/04.06.1998г. поради това, че имотът е записан в баланса му. Въз основа на това уведомление съдът прави извод, че К. е знаел за правата на третото лице, който факт се е осъществил преди сключване на договора за замяна, но въпреки това колежът е сключил договора. Посочено е, че последващите отмени на актове за държавна собственост, преди сключването на сделката, не влияят на правото на собственост на третото лице и не отменят факта на знание на К. за правата на това лице върху сградата. Изложени са съображения, че с оглед липсата на добросъвестност от страна на К. следва да се приложи разпоредбата на чл. 192, ал.1 ЗЗД за ограничаване отговорността на продавача до връщане на цената. Въз основа на гореизложеното въззивният съд е приел, че К. няма право на необходими разноски, направени за запазване на вещта, като и на полезни такива.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмет на спора?“- твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 310/04.11.2014г по гр.д. № 795/2014г. на ВКС, решение № 36 от 24.03.2014г. по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ВКС. /2/ „Преклудира ли се възражението за добросъвестност на купувача по чл. 192 ЗЗД при предявени искове за търсене на отговорността на продавача при положение, че между същите страни е налице влязло в сила решение, с което договорът за придобиване на недвижимия имот е развален?“- твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 2067/2014г. по т.д. № 1580/2014г. на САС, решение № 162 от 17.06.2013г. на гр.д. № 1317/2012г. /3/ „Към кой момент следва да се преценява добросъвестността на купувача?“- посочено е решение № 261/03.10.2012г. по гр.д. №390/2012г. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Първият въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е налице съдържащото се във въпроса процесуално нарушение, доколкото въззивният съд е обсъдил доказателствата във връзка с доводите на страните, като е приел по същество, че актът за държавна собственост не е правно основание за придобиване на право на собственост, с оглед на което не променя осъществилия се преди това факт на узнаване от колежа, че трето лице е собственик на имота. Въпреки, че общото основание за допускане на решението до касация е осъществено по отношение на втория, формулиран в изложението, въпрос, липсва наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в самото цитирано от касатора решение на САС е прието, че недобросъвестността на купувача е ирелевантна при упражняване на правото му да иска връщане на цената след съдебна евикция, което право е било предмет на делото. Произнасянето на долустоящите спрямо ВКС съдилища по правен въпрос, който е ирелевантен за конкретния предмет на спора и следователно не е обуславящ за изхода му, какъвто в случая е бил въпросът за преклудиране на възражението за добросъвестност на купувача по чл. 192 ЗЗД при разглеждането на иск за връщане на цената след осъществена съдебна евикция, не формира практика по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Третият въпрос в изложението е намерил разрешение в обжалвания акт в съответствие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е приел, че фактът на знание от купувача за правата на трето лице върху имота се е осъществил преди сключване от страните на договора за замяна, поради което е бил налице и към момента на сключването й, като са изложени мотиви, че настъпилите факти за този времеви период / от узнаването до сключването на договора/ не са от значение за добросъвестността на купувача, доколкото осъществилите се обстоятелства не представляват правни основания, годни да променят титуляра на правото на собственост на имота.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 7265,91 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1963 от 13.10.2015г. по т.д. № 218/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг /К./, [населено място], [улица], да заплати на Държавата, чрез министъра на финансите, разноски в размер на 7265,91 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.