4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
София 26.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3183/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Е. от [населено място], подадена чрез адвокат М. М., срещу въззивно решение № 61 от 13.02.2013 г. по гр. дело № 868/2012 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 746 от 31.10.2012 г. по гр.д. № 2155/2012 г. на Районен съд, [населено място] и са отхвърлени предявените от А. С. Е. срещу ДА “Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по следните въпроси: в кои случаи следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание “уволнение”; кои са тежки нарушения на трудовата дисциплина; кога са налице системни нарушения на трудовата дисциплина; налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато въззивният съд не е преценил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси е в противоречие със задължителната практика на ВКС, че поставените въпроси се разрешават противоречиво, както и че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмения отговор на касационната жалба ДА “Държавен резерв и военновременни запаси” [населено място], чрез юрисконсулт С. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е законосъобразна. Е. е дисциплинарно уволнена за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина, като допуснатите нарушения свързани с неизпълнение на възложена работа, непазване на технически и технологични правила за работа са описани в издадената заповед, като осъществени на 25.07.2011 г., 28.02.2012 г. и 7.03.2012 г. Изложил е съображения, че за нарушението на 25.07.2011 г. лицето е било наказано с дисциплинарно наказание “забележка”, което не е заличено и при наличието на останалите две нарушения, за които не е било санкционирано, работодателят може да предприеме най-тежката дисциплинарна мярка – уволнение на основание чл.190, т.3 КТ.
Поставените въпроси- в кои случаи следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание “уволнение” и кои са тежки нарушения на трудовата дисциплина не са обуславящи за изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Видовете нарушения на трудовата дисциплина и дисциплинарните наказания са предвидени в Кодекса на труда- раздел ІІІ Дисциплинарна отговорност. В случая на жалбоподателката е наложено предвиденото в чл. 190, т.3 КТ дисциплинарно уволнение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса кога са налице системни нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл.190, ал.1, т.3 КТ. По поставения въпрос е налице задължителна практика, изразена в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г., ВКС, ІV г.о.; решение от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1681/2010 г., ВКС, ІV г.о.; решение от 10.01.2012 г. по гр.д. № 354/2011 г., ВКС, ІІІ г.о.. Прието е, че системност по смисъла на чл.190,ал.1, т.3 КТ, представлява извършването на три нарушения в сроковете по чл.194, ал.1 КТ, за които не е наложено дисциплинарно наказание или срокът на наложеното дисциплинарно наказание по някое от тях не е изтекъл. В съответствие с тази практика съдът е приел, че е налице основанието по чл.190, ал.1,т.3 КТ и наложеното от работодателя дисциплинарно уволнение е законосъобразно.
Въпросът за задължението на съда да извърши преценка на събраните по делото доказателства не обуславя общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила биха могли да се квалифицират като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и като основания за селектиране на касационната жалба. Задължението на съда да извършва преценка на всичките събрани по делото доказателства произтича от закона, поради което и дадените в посоченото ППВС № 7/65 г. указания за правилното му приложение, не може да представлява самостоятелно допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изразеното от жалбоподателката несъгласие с извършената от въззивния съд преценка на събраните доказателства, не означава че тя е направена в противоречие с посочената практика, поради което и по този процесуално правен въпрос не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 61 от 13.02.2013 г. по гр.д. № 868/2012 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: