14
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
гр. София, 28.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Димитров т.д. № 2753 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК:[ЕИК] против въззивно решение № 234/22. 05. 2014 г., постановено от Пазарджишки окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 216 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 13 от 17. 01. 2014 г. постановено по гр.дело № 1020/2013 г. по описа на Районен съд – [населено място], с което на свой ред е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], ЕИК:[ЕИК] отрицателен установителен иск за установяване по отношение на ответника, че касаторът не му дължи сумата 21456,22 лв., начислена служебно, съобразно констативен протокол по партида с ИТН: 3229610 и клиентски номер [ЕГН] за периода от 08. 11. 2012 г до 06. 02. 2013 г., със законните последици.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, като се сочи, че е неправилен главният и решаващ извод на съда за дължимост на исковата сума, като постановен при липса на предвидената в закона възможност за ответника – доставчик на електрическа енергия, да извършва едностранна корекция на сметките на касатора за минал период. Твърди се в жалбата, че доставчикът не е ангажирал доказателства за виновни негови действия или бездействия, рефлектиращи върху средството за търговско измерване (СТИ) – електромер и съответно – върху точното количеството на отчитаната потребена енергия. В този смисъл, по делото било установено безспорно само неточното отчитане на СТИ, но не и че въздействието върху него било осъществено от или със знанието на касатора, а изводът на съда, че последното е ирелевантно по делото, е необоснован и противоречащ на материалния закон. Излага се, че в действащото законодателство липсва възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и респ. – сметките за минал период от време, а приложената от съда разпоредба на чл. 54, ал. 2 от ОУ, предвиждаща санкциониране на потребителя без да се изисква виновно поведение на последния, противоречи на чл. 82 от ЗЗД, поради което и не обвързва страните. Твърди се, че със задължителните за съдилищата Решение № 165 от 19. 11. 2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 104 от 5. 07. 2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 26/04. 04. 2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 189 от 11. 04. 2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о. е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия, като с цитираното Решение № 189/11 г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи в ОУ, поради неравноправния им характер по см. на З.. Според касатора неправилен е изводът на въззивния съд, че цитираната практика не отчита промяната в законодателството, извършена през 2012 г., съгласно която въззивният съд е приел, че законодателят е предоставил възможност на крайния снабдител да коригира в своя полза сметката в посочените в мотивите на въззивното решение случаи, доколкото законодателят не предвижда възможност за едностранни корекции, а само ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция за сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. На така изложеното – че посочената практика на ВКС е приложима и след измененията в ЗЕ в сила от 17. 07. 2012 г. не противоречала и новоприетата разпоредба на чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, съобразно която ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от закона, т.к. този текст недвусмислено и ясно въвежда само задължение за доставчика да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента. Твърди се, че така изложеният анализ на нормативната уредба показва, че измененията и допълненията на ЗЕ в сила от 17. 07. 2012 г. отново не установяват основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите на ел. енергия, а законът само препраща към Правилата за измерване на количеството ел. енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи и случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, които пък от своя страна посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е регламентирана в договора за покупко-продажба на ел. енергия. Според касатора въззивният съд отхвърля практиката на ВКС само заради изменения на ЗЕ (в сила от 17. 07. 2012 г.), които по същество само препращат към правилник, който към момента на корекцията още не е изготвен, а въз основа на новото правило на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ такива правила с действие за в бъдеще, са създадени от ДКЕВР едва с протокол от 14. 10. 2013 г. и не се отнасят за процесния период, т.е. основанието за корекция не се съдържа в ЗЕ и ПИКЕЕ, а само в ОУ на доставчика – чл. 54, а както решаващият състав на ВКС е постановил в Решение № 189/11 г. по т.д. № 39/10 г. на Второ т.о., тези клаузи в ОУ на договорите на енергийните предприятия са нищожни, по силата на чл. 146, ал. 1 от З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. По-натам касаторът излага твърдения, че приетите от ДКЕВР, ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/12. 11. 2013 г. се явяват неприложими към процесния казус, доколкото констативния протокол е съставен на 06. 02. 13 г., периодът на корекцията е 08. 11. 2012 г. – 06. 02. 13 г., на ПИКЕЕ/2013 г. не е придадено изрично обратно действие и съответно те не се отнасят за процесния период. Изложеното, според касатора води до извода, че за доставчика към момента на извършването на корекцията и начисляване на сумата за плащане, въпреки промяната в ЗЕ и приетите нови ПИКЕЕ/2013 г., не е съществувала правна възможност да коригира сметката му за минал период.
В приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се излагат основания за допускане на касационно обжалване.
Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по спора, с което предявеният от касатора иск да бъде уважен в цялост, със законните последици, претендират се разноски за всички съдебни инстанции.
Извън сроковете за касационно обжалване на процесното решение, от касатора е депозирана и молба с приложени съдебни актове – за сведение на касационния състав.
Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима.
В конкретния процесен случай обаче не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е изложил в относимите към релевираните в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, решаващи свои мотиви, че приема за установено по делото от фактическа страна, че на 10. 05. 2008 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране постановява решение № ОУ-013, с което одобрява „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия“ на ответника, представляващи неразделна част от решението. На същата дата ДКЕВР постановява решение № ОУ-014, с което одобрява на [фирма] „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа с потребителите на крайния снабдител“, представляващи неразделна част от решението. В броеве на вестник „Дневник” от 17. 05. 2008 г. и вестник „М.” от 26. 05. 2008 г. са публикувани решенията на ДКЕВР и общите условия. От показанията на свидетеля А. Д. – служител в ответното дружество е установено, че след извършен анализ, сравнявайки два периода в консумацията на електроенергия от ищцовото дружество, същата е спаднала рязко. На 06. 02. 2013 г. свидетелят извършва техническа проверка с еталонен уред и подмяна на средства за техническо измерване в сушилнята в [населено място], като за проверката е съставен приложен по делото протокол. Установява се, че уредът отчита консумация на по-малко електрическа енергия от реално потребената, като измерената грешка на електромера по време на проверката не е в границите на допустимите норми, а шрифтът върху пломбата на електромера е различен от обичайния. Електромерът е демонтиран за проверка и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба с № 170451. Съставеният протокол е представен за подпис на представител на ищцовото дружество – управителя Емил И. С., който е присъствал на място и го е подписал. На същата дата – 06. 02. 2013 г. [фирма] подава до Началник отдел РО П. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския институт по метрология приложено по делото заявление за метрологична експертиза на средство за техническо измерване (СТИ) – електромерът, ползван от ищцовото дружество. Експертизата е извършена на 18. 04. 2013 г. и е установено, че електромерът е пломбиран с две пломби от ляво и от дясно, като и двете са имитация – инициалите не съответстват по големина и шрифт на използваните от Българския институт по метрология. Установено е, че електромерът не съответства на техническите изисквания, като стойностите на грешките са извън границите на допустимите такива. Вследствие на това е прието, че електромерът е отварян и манипулиран. На вторичната страна на токовите преобразуватели и на трите фази са установени монтирани допълнителни съпротивления със цветен код за означение на стойността и всяко със стойност 75 ?. В резултат на манипулацията част от токовата верига се шунтира (заобикаля) и електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия. Заключението е, че електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания, като за експертизата е съставен приложен по делото протокол № 29313 от 19. 04. 2013 г. Приложена е и справка за коригиране на сметка за електроенергия. На 21. 05. 2013 г. е издадена фактура от ответника [фирма] под № [ЕГН] на стойност 21 456,22 лева, като е посочено, че сумата се дължи за просрочени стари задължения. На същата дата е изпратено писмо от [фирма], с което се уведомява ищеца за установената грешка, както и че ще бъде коригирана сметката за електрическа енергия за времето от 90 дни за периода от 08. 11. 2012 г. до 06. 02. 2013 г. и ще бъде начислена допълнителна електроенергия на стойност 21 456,22 лева. В производството пред първоинстанционния съд е допусната съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на която констативният протокол от експертизата на средството за измерване, извършена от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския институт по метрология отразява техническото състояние на средството за търговско измерване – електромер, подмяната на пломбите доказва отваряне на проверявания електромер, а установеното монтиране допълнително на вторичната страна на токовите преобразуватели и на трите фази съпротивления, всяко със стойност 75 ?, е в резултат на външно неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване – електромер. Вследствие на въздействието е и установената при експертизата стойност на установената грешка в процент между 50,52 % и 50,30 % при максимално допустими стойности +/- 1,0 %. Монтираните допълнителни съпротивления водят до частично неизмерване на електрическа енергия, като в случая е измерена електрическа енергия с 50,30 % по-малко от потребената. Неотчетеното количество енергия е изчислено по методика, приложена по начина, уреден в чл. 54, ал. 2 от Общите условия на ответното дружество. Установен е началният момент на неточното отчитане – 09. 03. 2012 г. в 20,00 часа. Електромерът е трифазен, използван по предназначение за отчитане на електроенергия при мощности до 10 MVA с периодичност на последваща проверка – четири години, върху електромера има изискуем знак за премината първоначална проверка при въвеждането му в експлоатация и е следвало е да премине проверка през 2015 година, като същият е проверяван на четири години. При така приетата фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до следните правни изводи:
Ищецът е краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г. от ДР на ЗЕ, като закупува ел. енергия за собствено ползване от ответника, а ответникът е краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а., б. „а“ от ДР на същия закон. Според въззивния съд, основният спорен въпрос по делото е дали, при така приетото за установено по делото от фактическа страна, законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента. По този въпрос, въззивният състав е изложил, че според чл. 98а, ал. 3 от Закона за енергетиката крайният снабдител с електрическа енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, което условие по делото се установява да е изпълнено. Според чл. 54, ал. 2 от тези общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма], в случаите на констатирано по реда на същите общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, [фирма] преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или от датата на последната извършена от [фирма], или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатирането на грешката в измерването или неизмерването. освен ако може да бъде установен точният период на грешното измерване или неизмерване, но за не повече от 90 дни. В конкретния случай точната дата, от която електромерът е започнал да отчита неточно е установена от експертизата и това е датата 09. 03. 2012 г., което е единадесет месеца преди констатирането на грешката на 06. 02. 2013 г., поради което и сметката може да бъде коригирана за не повече от 90 дни назад – именно за процесният период от 08. 11. 2012 г. до 06. 02. 2013 г. Въззивният съд е изложил по-натам, че общите условия обвързват страните по делото по силата на чл. 98а, ал. 4 от Закона за енергетиката от момента на публикуването им. Няма данни ищецът да е възразил в срок против тези условия и да се ползва от специални такива. Според чл.104а, ал. 2, т. 5 от същия закон общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от закона, по силата на която разпоредба устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съдът сочи, че такъв ред за извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от закона е наистина предвиден във визираните общи условия и този ред е спазен. Няма спор по делото, че на ищеца е изпратено писмо, с което е уведомен за това, че сметката му ще бъде коригирана за периода от 08. 11. 2012 г. до 06. 02. 2013 г., а основанието за тази корекция е установеното по надлежния начин неправомерно въздействие върху електромера и в съответствие с това – измерване на електрическа енергия с 50,30 % по-малко от реално потребената. Въззивният състав е приел за неоснователни доводите на касатора, че има съществено значение кой точно е извършил това въздействие върху електромера и че то не може, и не следва да се вмени във вина на него, като е счел същите обстоятелства за ирелевантни по делото с мотив, че в Закона за енергетиката не се съдържат разпоредби, поставящи изисквания за корекции на сметки заради виновно поведение на крайния клиент, а достатъчно е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Няма изискване и за знаене у крайния клиент, че използва повече енергия, отколкото заплаща, именно защото не може да бъде задължен клиентът да проверява всекидневно уреда за отчитане, а и много често е трудно факт от вътрешния му мир – каквото е знаенето, че уредът не отчита правилно поради някаква причина, да бъде обективно установен, а при евентуално обратната хипотеза – знае и все пак ползва без да уведоми снабдителя за неточното отчитане, то рискът е за клиента да понесе корекция в по-голям размер за период до 90 дни. Въззивният съд е изложил и, че ако законодателят е искал корекцията на сметка да е в пряка зависимост от установяването на извършителя на престъпното деяние и доказването на неговата вина по категоричен начин, е щял да разпише съответните разпоредби в закона, но също явно е бил напълно наясно, че в такъв случай трудно ще се стигне до такава корекция, пък макар и в случай като процесният, където въздействието върху СТИ очевидно покрива състава на престъпление по наказателния закон, при това деянието е извършено напълно умишлено, и с ясно съзнание за последиците от въздействието по неправомерен начин върху електромера (доколкото в същия са монтирани съпротивления). Съставът на въззивния съд е счел за неоснователно възражението на касатора и по отношение на това, че не са представени доказателства, че лицата изготвили констативния протокол са упълномощени по надлежния ред, поради което същият не представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не съставлява доказателство за извършените в него действия, като е приел приложимост на чл.301 ТЗ, както и доколкото действията на тези лица не са оспорени от ответника, поради което и не е необходимо представянето на специални доказателства, че същите са надлежно упълномощени. От друга страна процесният протокол е съставен, за да удостовери фактите на извършената техническа проверка, констатираните по време на нея стойности на отчитане, демонтажа на електромера и поставянето му в безшевна торба за предаването му за експертиза в ГД „М.“ РО П., протоколът е подписан от представител на ищцовото дружество и подписът му под него не е оспорен по надлежния ред, а самата корекцията на сметка не е извършена въз основа на констатации от този протокол, но въз основа на извършената по надлежния ред експертиза в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския институт по метрология, РО П.. В крайна сметка въззивният съд е приел, че представената от жалбоподателя практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК е действително е в посока, че липсва законово основание за едностранна корекция на сметка, но тази практика не отчита промяната в законодателството, извършена през 2012 г., която (измененията в Закона за енергетиката, публикувани в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17. 07. 2012 г.) регламентира реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ. Според въззивния съд законодателят изрично е дал възможност на крайния снабдител да коригира в своя полза сметката в посочените случаи, като този ред следва да бъде регламентиран в общите му условия, това е извършеното от ответното дружество, поради което неоснователен е и доводът за нищожност на тези общи условия, доколкото същите не само не противоречат на закона, но и са в синхрон с промяната в уреждането на тези отношения по законодателен път. Все в същия дух на промяна, сочи въззивният съд, са и издадените от председателя на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 98 от 12. 11. 2013 г.), които отменят Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с Решение № П-1 от 10. 04. 2007 г. (ДВ, бр. 38 от 2007 г.), и са издадени във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, които правила съдържат Раздел IX: „Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи“. Въззивният съд обаче изрично е приел, като решаващ извод за изхода на спора, че приложими към конкретния процесен случай, са отменените такива Правила от 2007 г., в които се съдържа чл. 45, ал. 1, със съдържание: „Когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество електрическа енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на електрическа енергия.“ Неизменна част от договора в случая безспорно са и Общите условия, поради което и въззивният съд е приел в заключение, че са налице всички условия за прилагането на чл. 54, ал. 2 от Общите условия, които не са нищожни: налице е потребена, но неотчетена електроенергия за период, който може да бъде установен не само по дата, но дори и по час, електроенергията не е отчетена поради неправомерно въздействие върху електромера, което е установено по надлежния ред с експертиза от Българския институт по метрология, ответното дружество не е начислило електроенергия за повече от 90 дни, макар и периодът, в който да е неточно отчитана електроенергията да е категорично установен на почти 11 месеца, и не е използвана методика за корекцията, различна от утвърдената.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се сочи, че обжалваното въззивно решение противоречи на съдебната практика на ВКС, която следва по реда на инстанционния контрол да е задължителна за правоприлагащите органи и е обективирана в следните съдебни решения на ВКС: Решение № 165 от 19. 11. 2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 104 от 5. 07. 2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 26/04. 04. 2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 189 от 11. 04. 2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., всичките постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, и в които е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. С решение № 189/11. 04. 2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите (З.).
Във връзка с така изложеното, касаторът претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на общо посочените, според него основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, по следните материалноправни въпроси:
1. Съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия след промяната в ЗЕ от 12. 07. 2012 г.?
2. Има ли възможност доставчикът на електрическа енергия да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите (З.)?
Първият, така формулиран от касатора въпрос е релевантен по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., доколкото е включен в предмета на делото и отговорът му е обусловил изхода на същото във въззивната инстанция. С оглед действителните твърдения на касатора, по отношение на същия въпрос се претендира наличието не на общо заявените от него, допълнителни селективни критерии по т.т. 2 и 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, а този по т. 1 от същя текст – противоречие с практиката на ВКС, така както същият е разяснен с т. 2 от ТР № 1/2010 г., доколкото се претендира противоречие с посочена, задължителна за съдилищата практика – Решение № 165 от 19. 11. 2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 104 от 5. 07. 2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 26/04. 04. 2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 189 от 11. 04. 2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., всичките постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Така претендираният в случая допълнителен селективен критерий не се установява да е налице по делото. Цитираната от касатора и приложена практика на касационната инстанция е формирана преди законовите изменения в нормативната уредба на процесните отношения и в частност – измененията на Закона за енергетиката (ЗЕ), обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17. 07. 2012 г., които изменения, съобразно установения по делото период, за който е извършена процесната, спорна по делото, корекция на сметката на касатора за минало време, са приложими и по конкретното дело. В по-новата, актуална съдебна практика на касационната инстанция, цитираната от касатора такава, противоречие на въззивното решение с която се релевира по делото, е преодоляна, като в този смисъл на настоящия касационен състав са известни решения на касационната инстанция, постановени в производства по чл. 290 от ГПК, както следва: Решение № 97 от 28. 07. 2015 год. по т.д. № 877 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., Решение № 111 от 17. 07. 2015 г. по т.д. № 1650 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., Решение № 115 от 20. 05. 2015 г. по гр. дело № 4907 по описа за 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., Решение № 38 от 15. 05. 2014 г. по т.д. № 5 по описа за 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о.
В първото от посочените решения, постановено по дело, по което касационно обжалване на въззивното решение е допуснато за произнасяне по материалноправния въпрос за наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметките на своите абонати за минал период поради установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, при съобразяване на възможното реално енергийно потребление като критерий, в случай, като процесния, касационният съд е приел по задължителен за съдилищата начин, че корекция в сметката на потребителя е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване, и е определен размерът на реално консумираната електрическа енергия за този период. В същото решение, при фактическа обстановка, изцяло съответстваща на тази по настоящото дело – установена с протокол за техническа проверка, констативен протокол от метрологичната експертиза на средството за измерване и от заключение на СТЕ, намеса в схемата на електромера, монтиран в имота на потребителя, и извършен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, водещи до съществено отклонение на показанията му, и несъответствието му на техническите изисквания вследствие на намесата в неговата схема, касационният състав е приел, че електроразпределителните предприятия са доказали осъществено действие – нарушаване на пломбата и монтиране на допълнителна платка на СТИ, което има за резултат отчитане на по-малки количество от технически възможната доставена, и потребена електрическа енергия, налице е виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което следва да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период. В същия смисъл и при същата фактическа обстановка, каквато е и процесната по настоящото дело, е постановено и Решение № 38 от 15. 05. 2014 г. по т.д. № 5 по описа за 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., в което е прието, че електроразпределителното предприятие е доказало осъществено действие – нарушаване на пломбата и монтиране на допълнителна платка на средството за търговско измерване (СТИ), което има за резултат отчитане на по-малки количество от технически възможната доставена и потребена електрическа енергия, налице е виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което следва да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период. Разрешенията на касационната инстанция в посочените две решения, като основани но обстоятелства, водещи до ангажиране на отговорността на потребителя, аналогични с процесните, макар и третиращи корекции за процесни периоди преди измененията на ЗЕ в сила от 17. 07. 2012 г., но по аргумент от по-силното основание приложими, като правни изводи и към процесния казус, настоящият касационен състав изцяло споделя.
С решение № 111 по т.д. № .д.№ 1650/14 г. на ВКС, Първо т.о. е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
В решение № 115 по гр.д. № 4907/2014 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че и през периода от 17. 07. 2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54/2012 г.), до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/2013 г.), не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. Видно е, че и с това цитирано решение на касационната инстанция, възможността на доставчика да коригира сметките на крайния клиент за минал период, не се отрича в случаите, като процесния, при които е доказан периодът на неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, и при доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, напротив – същата се признава.
При така изложеното и доколкото даденият в обжалваното въззивно решение отговор на формулирания от касатора правен въпрос е в унисон с цитираната актуална, задължителна съдебна практика на касационната инстанция, то и касационно обжалване на въззивното решение, поради претендираното от касатора противоречие с посочените от него, изгубили актуалност решения на ВКС, не следва да се допуска.
Вторият, формулиран от касатора правен въпрос е ирелевантен по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., доколкото отговорът му не е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция. Никъде в решението си, видно от подробно възпроизведените по-горе в настоящите мотиви, такива на въззивното решение, въззивният състав не е обсъждал, нито е формулирал каквито и да било