О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
София, 03.12.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 467 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Н. К. чрез адвокат И. К. срещу решение от 10.09.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 2094/2008 г. в осъдителната му част.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – „П. 2005” ООД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 предл.1-во вр. чл.266 ал.1, чл.92 ал.1 и чл.79 ал.1 предл.1-во ЗЗД от „П. 2005” ООД срещу С. Н. К.. Ищецът твърди, че има сключен договор за инженерингова дейност с ответницата за доставка, продажба и монтаж в дома й на котелна и отоплителна инсталация, съобразно приета оферта. Претендира заплащане по договор в размер на 5987.19 лв., неустойка за забавено плащане в размер на 296 лв., както и стойност на монтиран по искане на ответницата метален комин към инсталацията в размер на 1784.24 лв. със законни лихви. СРС е уважил исковете за 1784.24 лв. – стойност на доставен и монтиран комин и е отхвърлил исковете до пълните предявени размери. СГС е изменил решението на СРС като го е отменил в уважителната му част и частично в отхвърлитуелната му част и е постановил друго решение, с което е отхвърлил иска за 1784.24 лв. – стойност на монтиран комин, но е уважил иска по 79 ал.1 предлож.1-во вр. чл.266 ал.1 предл.1-во ЗЗД за 3739.76 лв., дължима сума по договора със законна лихва и разноски. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата му отхвърлитуелна част. Съобразно представените доказателства и становищата на двете страни СГС е приел, че страните са сключили договор на 16.11.2006 г. за доставка и монтаж на котелна и отоплителна инсталация по одобрен от възложителя работен проект. Договорено е плащане в отклонение на правилото по чл.266 ал.1 ЗЗД на три транша и определени по размер – авансово, при доставка на материалите за инсталацията и след приключване на монтажа с извършени проби. Доколкото е установено, че изпълнението е станало невъзможно, поради неизпълнение от изпълнителя, недопуснат да го довърши от самия възложител, без да има разваляне на договор от последния, нито приемане на извършената до момента работа и направени възражения, съдът е осъдил възложителя да заплати на изпълнителя сумата от 3739.76 лв. – разлика между дължимите по договора първа и втора вноска и заплатения аванс, което е и предмет на касационната жалба. За третата вноска е прието, че не е изискуема, тъй като заплащането й е договорено след приключване на монтажа и извършени проби, което и двете страни признават, че не е сторено.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът в изложението си формулира два въпроса: 1.Приложението на нормата на чл.79 ал.1 ЗЗД и 2.Приложението на чл.127 ГПК /отм./.
Формулираните въпроси имат връзка със спора, но така общо поставени, са извън даденото конкретно разрешение по предмета на спора, очертан от доказателствата, както и становищата, доводите и възраженията на самите страни по делото. Друг е въпросът, че и двете цитирани разпоредби – чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.127 ГПК /отм./ съдържат по няколко хипотези, като касаторът дори не посочва, коя от визираните в закона хипотези е свързана със спора и приета от съда в решението му /напр. чл.79 ал.1 предл.1-во ЗЗД/. Ето защо така формулираните въпроси не съставляват въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В случая СГС е приел, че изобщо няма довършване и приемане на договорената работа, но няма и разваляне на договора или възражения във връзка с изпълненото до момента, поради което приложената от касатора съдебна практика е по казуси, съвсем различни от настоящия по фактология и не е основание за наличие хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Не са изложени никакви съображения и за наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Всички доводи на касатора по същество касаят неправилност на постановеното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но това не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК., доколкото законодателят визира различни основания по чл.280 и чл.281 ГПК и различен ред и последователност за произнасяне по тях. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че подадената касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС в обжалваната му част. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не се претендират
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.09.2009 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 2094/2008 г. в осъдителната му – обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.