О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
гр.София, 30.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети октомври две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 6150/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. С. срещу определение на Бургаски окръжен съд № 1798/ 04.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 1155/ 2014 г., с което е потвърдено разпореждане на Бургаски районен съд № 13113/ 16.05.2014 г. по гр.д.№ 1569/ 2010 г. и по този начин е върната подадената от касатора частна жалба против определение за прекратяване на производството по гр.д.№ 1569/ 2010 г., по предявения от него против Б. П. Ц. иск за установяване на неистинност на документ – разписка от 26.09.2005 г., за сумата 6 000 лв, получена в заем.
Касаторът поддържа, че неправилно предявеният иск е счетен за недопустим, тъй като за него е налице правен интерес да установи неистинността на документа, въз основа на който е осъден да върне заетата сума. С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното определение повдига процесуалноправните въпроси „Има ли просрочие съдебен акт, когато със същия не е разгледан главния иск?” и „Фактът, че правния извод се извежда само на база евентуален такъв осуетява ли се възможността да реализира поисканата защита?”. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по частната жалба страна – Б. П. Ц. – не взема становище.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Касаторът е ищец по делото, производството пред първата инстанция е образувано по предявен от него против Б. Ц. иск за установяване на неистинност на документ. С определение на Бургаски районен съд от 15.03.2013 г. по гр.д.№ 1569/ 2010 г. производството по иска е прекратено. Ищецът е обжалвал определението пред Бургаски окръжен съд, който с определение от 16.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 970/ 2013 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Въззивното определение не е допуснато до касационно обжалване с определение на Върховния касационен съд, ІV г.о. № 646/ 04.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 5861/ 2013 г.
На 21.12.2013 г. С. С. е подал нова частна жалба срещу прекратителното определение на Бургаски районен съд от 15.03.2013 г. по гр.д.№ 1569/ 2010 г., която е върната от първоинстанционния съд. Разпореждането е потвърдено с обжалваното в настоящето производство въззивно определение по съображения, че ищецът вече е упражнил правото си да обжалва прекратяването на производството, жалбата му е отхвърлена окончателно и не е допустимо разглеждането на последваща жалба срещу същия прекратителен акт.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция нито един от поставените от касатора въпроси не обуславя обжалваното определение. То е постановено по съображения, че не е допустимо подаването на жалба срещу съдебен акт, който вече е обжалван от същата страна и чиято жалба е отхвърлена с влязло в сила определение. По отношение на това правно разрешение не са относими въпросите „Има ли просрочие съдебен акт, когато със същия не е разгледан главния иск?” и „Фактът, че правния извод се извежда само на база евентуален такъв осуетява ли се възможността да реализира поисканата защита?”. Те са смислово неясни и не могат да бъдат съотнесени по никакъв начин към мотивите на определението, потвърждаващо връщането на частна жалба. Поради това по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Бургаски окръжен съд № 1798/ 04.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 1155/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: