О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
София, 04.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 652/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Е. Й., с вх.№49716 от 02.07.2010 год. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 30.06.2010 год. срещу определение №8983 от 15.06.2010 год. по ч.гр.д.№4982/2010 год. на Софийския градски съд, І ГО, с което е оставена без уважение въззивната частна жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определение от 02.02.2010 год. по гр.д.№51794/2009 год. на Софийския районен съд, 49 състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя на основание чл.390 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 и 2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, които ще бъдат предявени от жалбоподателя [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], чрез налагане запор върху банковите сметки на бъдещия ответник в [фирма] и възбрана на два недвижими имота, находящи се в [населено място], Ч.. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на районния съд за липсата на доказателства за вероятната основателност на бъдещите искове като една от задължителните предпоставки за допускане на обезпечението.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното въззивно определение е неправилно, защото от доводите в молбата му с правно основание чл.390 ГПК, може да се направи извод за вероятната основателност на бъдещите му искове.
Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като счита, че Софийският градски съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба не взема становище.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.390 и чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/, подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях, само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. С тези определения съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото те имат привременен съпътстващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт.
С нормата на чл.274, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване. По изложените по-горе съображения определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, не са сред тях, поради което неправилно постановената от Софийския градски съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, какъвто не е допуснат от закона.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение №8983 от 15.06.2010 год. по ч.гр.д.№4982/2010 год. на Софийския градски съд, І ГО.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС- ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: