О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
София, 08.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 307/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Л. П., против решение № 340 от 19.10.2011 г. по гр.д. № 588/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС и на съдилищата по материалноправния въпрос чия собственост е имуществото, предоставено от държавата за стопанисване и управление на държавно предприятие, което впоследствие е преобразувано в еднолично търговско дружество с държавно имущество – на държавата или на търговското дружество.
Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе , взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 5 от 21.01.2011 г. по гр.д. № 908/2010 г. на Районен съд- Свищов и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] против [фирма] иск за установяване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот – помпена станция, състояща се от машинна зала и входно антре, с обща застроена площ от 74 кв.м, удароубивателна шахта с ОЗП от 5 кв.м и една контролна шахта с обща застроена площ 1.5 кв.м, която помпена станция представлява сграда с идентификатор 65766.303.54.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], разположена в ПИ с идентификатор 65766.303.54, съответно кадастрален имот № 000987 по кадастралния план на [населено място], както и искането на ищеца за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № 60, т.ІІІ, дело № 336/09 г. по отношение на процесната сграда.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният имот, представляващ сграда и помпени водоуловителни и водотласкащи съоръжения, монтирани в нея, удароубивателна шахта и контролна шахта, са били построени през 1977 г. от държавата в имот кад.№ 000987 по кадастралния план на [населено място], на мястото на минерален извор, вписан под № 68 в приложение № 2 към чл. 14, т.2 от закона за водите, изключителна държавна собственост. До 1997 г. това водно съоръжение е захранвало с минерална вода “П. за 150 души”, построен в имот кад. № 000298, въведен в експлоатация през 1985 г. и предоставен за стопанисване и управление на СХК “С.”- [населено място]. С ПМС № 469 от 17.12.1997 г. за преобразуване и закриване на публични здравни заведения в системата на здравеопазването, профилакториумът към “С.” “ЕАД е бил закрит. Със заповед № 962 от 14.09.2000 г. на областен управител на област Велико Т., е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост и предаде на [община] неурегулиран имот от 3 596 кв.м, попадащ в имот пл.№ 000289 в землището на [населено място], целият от 17 057 кв.м, заедно с построената сграда ”П. за 150 души”, актуван с А. № 460 от 05.04.1983 г. Установено е по делото, че по решение на Общински съвет – [населено място], [община] е влязла като учредител в съвместно дружество [фирма] с апортна вноска на “Профилакторуим за 150 души”, масивна железобетонна скелетна конструкция, построена в имот № 602047 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място]. С решение от 31.03.2005 г. на Общински съвет – С. е дадено съгласие [община] да увеличи участието си в капитала на дружеството с допълнителна апортна вноска, включваща две помпени станции, разположени в имот кад. № 3003 и № 000987 , два черпателни, два напорни водоема и два тласкателни водопровода, съответно за минерална и за питейна вода. С решение от 26.01.2006 г. на Общински съвет [населено място] са преобразувани от публична в частна общинска собственост, помпена станция, разположена в имот пл.№ 000987, удароубивателна станция и контролна шахта, за които впоследствие е съставен Акт за частна общинска собственост.
С решение от 20.06.2008. на [фирма] е учредено [фирма], като капиталът му е формиран от непарична вноска на : сграда с отстъпено право на строеж /Профилакторуим за 150 души/, строена през 1980 г. в имот № 602047, състояща се от четири корпуса / А, Б, В, Г/, подробно описани в приложението към устава, трафопост монолитен със застроена площ 13 кв.м, трафопост монолитен със застроена площ 9 кв.м, заедно с обекти, неразделна част от необходимата инфраструктура за ползване на профилакториума- помпена станция, разположена в имот кад. № 3003, с обща застроена площ 31 кв.м, удароубивателна шахта с обща застроена площ 5 кв.м. и две контролни шахти с обща застроена площ 3 кв.м; помпена станция, разположена в имот кад. № 000987, с обща застроена площ 74 кв.м, удароубивателна шахта с обща застроена площ 5 кв.м и контролна шахта с площ 1.5 кв.м; два черпателни и два водонапорни водоема, както и два тласкателни водопровода, съответно за минерална и питейна вода; пътна връзка към пътя С.- [населено място].
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] не се легитимира като собственик на процесния имот- помпена станция, тъй като този имот не е бил придобит от [община]. Държавата е прехвърлила на общината само описаните в заповедта на областния управител имоти – неурегулиран имот с пл. 3 596 кв.м., заедно с построената в него сградата ”П. за 150 души”. Съставеният през 2006 г. Акт за частна общинска собственост, с който са актувани помпена станция, разположена в имот кад. № 000987, удароубивателна шахта и контролна шахта, не легитимира [община] като собственик на тези имоти, тъй като актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Въззивният съд не е възприел доводите на ищеца, че процесният имот представлявал сграда на допълващо застрояване към профилакториума, като се е мотивирал с това, че помпената станция е построена близо 8 години преди сградата на профилакториума за ползване на водата на минералния извор от цялото население. На следващо място е посочил, че към момента на внасяне на процесния имот като допълнителна апортна вноска в капитала на [фирма], същият е имал статут на публична общинска собственост, поради което разпореждането с него чрез внасяне в капитала на търговското дружество е недействително, по аргумент от чл. 7 ЗОбС.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, не е обусловящ изхода на настоящото дело и поради това не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обстоятелството дали процесната помпена станция е преминала в собственост на търговското дружество [фирма] на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ с факта на преобразуване на държавното предприятие, респ. дали от този момент е било прекратено правото на собственост на държавата, е ирелевантно към претендираното от ищеца право на собственост, тъй като нито той, нито праводателят му [община], са правоприемници на това търговско дружество. От значение за изхода на спора е било да се установи дали собствеността на помпената станция е прехвърлена от държавата на общината по силата на издадената от областния управител заповед заедно с П. за 150 души като елемент от обслужващата го инфраструктура, за да се направи извод дали общината е могла валидно да се разпореди с него, като го апортира в капитала на [фирма], но това е въпрос на доказване съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 340 от 19.10.2011 г. по гр.д. № 588/2011 г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: